3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
С., 20.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 632 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1 от 03.01.2011 година по гр.д. № 449/2010 година на Варненски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от Ц. В. М. от [населено място] против Прокуратурата на Р. България, [населено място]. Присъдени са сумите 50000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение и 213,24 лева обезщетение за имуществени вреди. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че срещу ищеца са били повдигнати обвинения по чл. 282, ал.2, пр.2 НК; чл. 313, ал.1 НК; чл. 203, ал.1 НК вр. с чл. 202, ал.1 НК вр. с чл. 282 НК вр. с чл. 210, ал.1, т.2 НК, по част от които производството е било прекратено, а по други е бил признат за невинен с влязла в сила присъда. По така повдигнатите обвинения е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изтърпяването на която е продължило общо 163 дни в периода от 21.11.1994 г. до 26.04.1995 г. Поради повдигнатите обвинения ищецът е бил отстранен от длъжността директор на [фирма], а поради заеманото високо обществено положение започналото наказателно преследване е предизвикало сериозен медиен интерес. Продължителния престой в ареста е довел до сериозно влошаване на здравословното му състояние, получил е трайни увреждания на бъбреци и гръбначен стълб, хипотрофия на горни и долни крайници, както и посттравматично стресово разстройство, което не е било преодоляно и до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Продължилото повече от дванадесет години наказателно преследване се е отразило тежко на психиката на ищеца; претърпял е страдания, изразяващи се в тревога, притеснения; бил е злепоставен в обществото. Съдът е приел, че справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответствува на обезщетение в размер на 50000 лева, които е присъдил на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ. Присъдена е и сумата 213,24 лева, съставляващи обезщетение в размер на неполучените брутни месечни възнаграждения за периода от отстраняването му от длъжност до изтичане на срока на действие на договора, с който на ищеца е било възложено управлението на [фирма]. Искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до предявения размер от 100000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 309440 лева обезщетение за имуществени вреди.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд в частта му, с която искът за неимуществени вреди е уважен до размер на 50000 лева е постъпила от Прокуратурата на Р. България. Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г. и т. 11 от ТР ОСГК № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС по въпросите следва ли да се обоснове наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди и следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчетат всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, допринесли за настъпването им.
Касационна жалба против решението на Варненски апелативен съд в частта му, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения размер на 100000 лева, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за неимуществени вреди е постъпила от Ц. В. М. от [населено място]. Поддържа се, че въпросът как следва да се изчисли обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени преди деноминацията на лева от 1998 г. е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросите следва ли да се обоснове наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди и следва ли при определяне размера на обезщетението да се отчетат всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, допринесли за настъпването им са разрешени в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд. В съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД. Съдът е изследвал всички обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното следствие и съдебно дирене, приключило с оправдателна присъда и след събиране и обсъждане на доказателствата е определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди при условията на чл. 52 ЗЗД. В съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г., при съобразяване на действието му при ограничен въззив, въведен с ГПК от 2007 г., въззивният съд е формирал собствени фактически и правни констатации, обосновавайки изводите си за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса как следва да се изчисли обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени преди деноминацията на лева от 1998 г. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, размерът на имуществените вреди при непозволено увреждане се определя по цени към момента на причиняване на вредите, а не към датата на постановяване на съдебното решение при отчитане деноминацията на лева. Така в решение № 658 от 05.01.2010 г. по гр.д. № 1781/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по въпроса допустимо ли е актуализиране на дължимото обезщетение за непозволено увреждане по цени не към момента на настъпване на вредата, а към настоящия момент, съобразено с инфлацията и последвалата деноминация на лева за изтеклия период от време след увреждането е прието, че при определяне на обезщетението се отчита деноминацията на лева, а законната лихва от момента на увреждането е предназначена да обезщети увредения за вредите, които търпи от забавеното плащане на паричното вземане.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 03.01.2011 година по гр.д. № 449/2010 година на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: