О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 02.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 21.01. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №811 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ЗК”Л” АД гр. С. с вх. №4521/ 28.07.2009 год. на Пловдивския апелативен съд срещу решение №80 от 16.06.2009 год. по гр.д. №1102/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 30.07.2008 год. по гр.д. №38/2008 год. на Хасковския окръжен съд, с което са уважени предявените от И. К. Х.- П. от гр. И. против касатора иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ иск за сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 15.05.2007 год. ПТП, виновно причинено от втория ответник С. Х. , чиято деликтна отговорност е застрахована при касатора по имуществената застраховка „Гражданска отговорност”, както и за сумата 3 839 лв., обезщетение за причинените имуществени вреди. Пловдивският апелативен съд е възприел изводите на Хасковския окръжен съд, че се е осъществило застрахователното събитие- настъпилото увреждане, вредите от което подлежат на обезщетение по имуществената застраховка”Гражданска отговорност”. Вината на водача на лекия автомобил, причинил ПТП, е доказана в наказателното производство срещу ответника С, решението по което на основание чл.222 ГПК, отм. е задължително за настоящето производство. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за размера на присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, с оглед установяването им с изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи, включително и допълнителна такава пред Пловдивския апелативен съд.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Като нарушение на материалния закон сочи нарушение на нормата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на присъдите обезщетения. Подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото ищцата не е доказала, че всичките търпени от нея вреди са резултат от виновното поведение на водача на лекия автомобил.
Като основание за селектиране на касационната жалба сочи тези по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Подържа, че е разрешен материалноправен въпрос от значение за изхода на делото–подлежат ли на обезщетение вреди, причинени на трети лица от застрахования собственик или водач по застраховка ГО, при които деянието не е единствената причина за увреждането. В подкрепа на довода си представя решение №556 от 24.10.2008 год. по т.д. №257/2008 год. на ВКС, І Т. О., с което е прието, че за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя трябва да бъде доказана причинната връзка между деянието и настъпилата вреда. Подържа, че произнасянето по този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като друг материалноправен въпрос подържа този за правилното прилагане на нормата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Ответницата по касационната жалба не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допусне до касационен контрол.
Въпросът за причинната връзка не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Това основание представлява разрешаването на основополагащ правен въпрос, обусловил правните изводи на съда. На обезщетение подлежат всичките вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Изясняването на понятието „преки вреди” налага да се изследва причинната връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилите вреди. Обусловеността на вредоносния резултат от деянието, причинно следствената връзка между него, като провокатор на увреждането, и характера тежестта на оздравителния процес, съобразно индивидуалните особености на пострадалия, са резултат от установяване на конкретните факти, а не на правоприлагане. Доколко противоправното поведение е необходимо и достатъчно единствено условие за настъпване на противоправния резултат е въпрос на установяване на конкретната причинно-следствена връзка, поради което процесът на доказването й не представлява произнасяне по материално-правен въпрос от значение за изхода на делото.
Не представлява правен въпрос, обусловил изхода на делото и въпросът за размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди. С въведения от законодателя в действащия ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007 год., в основната си част в сила от 01.03.2008 год./, принцип на факултативно касационно обжалване, Върховният касационен съд разглежда касационната жалба по същество, само когато са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Основното водещо основание за това е с обжалваното въззивно решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело./чл.280, ал.1 ГПК/. Произнасянето на съда по спорното право или правоотношение, индивидуализирани от ищеца и чрез предявеното искане, представлява произнасяне по този въпрос. Размерът, в който е уважен предявеният иск за претендираното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, макар и включен в предмета на спора чрез размера на предявения иск, не представлява произнасяне по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в противоречие с принципа на справедливостта, е относимо към правилното приложение на материалния закон-чл.52 ЗЗД, чието евентуално нарушение е основание за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3, предложение първо ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди няма обективен критерии за разлика от причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съобразно предоставената му от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност за това. Заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависи от характера и степента на конкретното субективно увреждане. Поради нуждата от индивидуална преценка за причинените субективни вреди при всеки отделен случай на претърпяното ПТП, не може да съществува противоречива практика на съдилищата по размера на дължимото им обезщетяване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №80 от 16.06.2009 год. по гр.д. №1102/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 30.07.2008 год. по гр.д. №38/2008 год. на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: