О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 01.11.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
т.дело №53459 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 04.05.2015г. по в.гр.д.№299/2013г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която е обезсилено решение от 25.11.2014г. по гр.д.№10973/2013г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е осъдена Градска потребителна кооперация „Н.“ да заплати /възстанови/ на [фирма] даденото капаро в размер на 16 000лв. по предварителен договор за покупко-продажба от 07.12.2004г. и е прекратено производството по делото в тази част; както и срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от Градска потребителна кооперация „Н.“ насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване без основание на застроен недвижим имот до размер на сумата 19 059,67лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Градска потребителна кооперация „Н.“, чрез процесуален представител юрисконсулт К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С обжалваните с касационната жалба части на въззивно решение е обезсилено решение от 25.11.2014г. по гр.д.№10973/2013г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е осъдена Градска потребителна кооперация „Н.“ да заплати /възстанови/ на „Ш.” даденото капаро в размер на 16 000лв. по предварителен договор за покупко-продажба от 07.12.2004г. и е прекратено производството по делото в тази част; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от Градска потребителна кооперация „Н.“ насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на застроен недвижим имот до размер на сумата 19 059,67лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск.
Въззивният съд е констатирал, че с влязло в сила съдебно решение между същите страни, постановено по т.д.№370/2005г. на ОС-Пловдив, е отхвърлен предявеният от ищеца [фирма] против ответника – Градска потребителна кооперация „Н.” иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване по съдебен ред за окончателен на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.12.2004 г. с предмет: „земя с площ от 3,1 дка, представляваща част от УПИ ХІІІ-658 в кв. 5 по плана на [населено място], ведно с построената в терена масивна сграда с площ от 700 кв.м., създадена като хлебозавод, а по-късно ползвана за млекопреработване и всички останали сгради и приращения в терена, с изключение на цистерна и сглобяема ламаринена постройка върху нея, която продавачът има право да демонтира и прибере”, при решаващи изводи на съда/ в мотивите на Решение №47/29.4.2009 г. по т.д.№ 645/2008 г. ВКС, І т.о./ да отхвърли конститутивния иск на купувача против обещателя, че не са доказани всички предпоставки за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително, че обещателят е собственик на продаваемия имот. Въззивният съд е констатирал, че впоследствие с влязло в сила съдебно решение, постановено по т.д.№458/09г. на ОС-Пловдив, е отхвърлен и предявеният от ищеца [фирма] против ответника ГПК „Н.” осъдителен иск за връщане в двоен размер на задатъка, заплатен от ищеца -купувач по предварителния договор от 07.12.2004г. При тези данни и по съображения, че формираната сила на пресъдено нещо с влязло в сила съдебно решение е отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на образувано след това производство пред съда по предявен иск между същите страни на същите основание и петитум, въззивният съд е приел, че тъй като спорът между страните във връзка с вземането на ищеца-купувач по предварителния договор с ответника-обещател за връщане на дадения задатък, е вече разрешен с влязло в сила решение на съда, е налице пречка за преразглеждането му и производството е процесуално недопустимо.
За да потвърди частично осъдителното първоинстанционно решение по предявения насрещен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползването, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаването му – установяване кумулативно при доказателствена тежест за кооперацията на собствеността върху идеалните части от терена и върху сградите /с констативен нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка – за сградите и такъв, създаден въз основа на документи – за идеални части от терена/, на ползването им от [фирма] /установено с двустранен приемо-предавателен протокол от 27.08.2013г./ след поканата за заплащане на обезщетение за исковия период на претенциите, както и на размера на средния пазарния наем за този период. Прието е, че нотариални актове не са оспорени и следва да бъде зачетено легитимиращото им действие по отношение на кооперацията като собственик на имотите, както и че не се оспорва и идентичността между процесните сгради и сградите – предмет на предварителния договор между страните от 7.12.2004 г. и на констативния нотариален акт за собственост. Поради това е прието, че за частта от исковия период след поканата за освобождаване на имота по предварителния договор – или за периода след 30.07.2009г. и преди двустранното предаване – до 13.08.2013 г., е доказано, че процесните идеални части от терена, както и посочените в решението построени в него сгради са били във фактическа власт на [фирма], а задържането им след поканата от кооперацията е лишено от правно основание и лишава кооперацията от възможността да ги ползва.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на решението по насрещния иск касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „дали е допустимо квалифицирането на иск и разглеждането му като такъв по чл.59 ЗЗД, при положение, че е налице друг иск – този по чл.57, ал.1 ЗЗД, с който ищецът може да защити правото си“ ; „дали е допустимо земя в режим на идеална съсобственост, представляваща обща част по смисъла на чл.38 ЗС на етажна собственост, която няма самостоятелно ползване освен обслужване на построените от нея сгради, да бъде оценявана като предмет на самостоятелно ползване, респ. за това ползване да се определя обезщетение“; „относно пределите на силата на присъдено нещо /присъдено е обезщетение за лишаване от ползване на сгради, по отношение на които на ответника е признато право на задържане върху процесния имот до заплащане на присъдените му подобрения“. Първият от така поставените въпроси не е разрешен с въззивното решение и не е от значение за конкретното дело. Така както е поставен въпросът предпоставя наличие на „друг иск – този по чл.57, ал.1 ЗЗД, с който ищецът може да защити правото си“, в каквато насока по делото няма твърдения и данни. Вторият от поставените въпроси в първата му част не е разрешен с въззивното решение, а във втората му част не е разрешен с посочениет от касатора решения. Третият от поставените от касатора въпроси не е разрешен в посоченото от касатора решение на ВКС. Отделно от това, правото на задържане не включва и право на ползване на вещта; за ползване без основание задържащият дължи на собственика обезщетение по силата на чл. 59 от ЗЗД /решение № 335 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 660/2009г., IV г. о./
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част относно насрещния иск за обезщетение за лишаване от ползване на имота.
В останалата обжалвана част е налице основание за допускане на касационно обжалване предвид следното:
В съдебната практика няма колебание, че в нормалния случай /когато предметът на решението съвпада с предмета на делото/, със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират /юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество/. В случая с влязло в сила съдебно решение със сила на пресъдено нещо е установено, че в полза на Градска потребителска кооперация „Н.“ не съществува вземане за 32 000лв., произтичащо от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 07.12.2004г., представляваща задатък в двоен, заплатен по този предварителен договор. Предмет на настоящото дело е вземане за 16 000лв., произтичащо от отпаднало основание – развален с подаване на исковата молба предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който не може да бъде обявен за окончателен.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение доколкото по поставения от касатора и уточнен от съда въпрос: „относно предметния обхват на силата на пресъдено нещо“, въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС: според решение №2 от 03.02.2015г. по гр.д.№5004/2014г. на ВКС, Іг.о. „Зачитането на силата на присъдено нещо предпоставя пълно тъждество, както на страните, така и на предмета“; според решение №133 от 14.03.2011г. по гр.д.№2020/2009г. на ВКС, Іг.о. „При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл.298, ал.1 и ал.2 ГПК; Следва да има пълен идентитет в предмета на двете дела, т.е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези – юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението“; според решение №994 от 29.12.2009г. по гр.д.№2009г. на ВКС, ІІІг.о. „Белезите, които индивидуализират спорното материално субективно право са юридическият факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество“.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение 04.05.2015г. по в.гр.д.№299/2013г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която обезсилено решение от 25.11.2014г. по гр.д.№10973/2013г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е осъдена Градска потребителна кооперация „Н.“ да заплати /възстанови/ на [фирма] даденото капаро в размер на 16 000лв. по предварителен договор за покупко-продажба от 07.12.2004г. и е прекратено производството по делото в тази част
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 04.05.2015г. по в.гр.д.№299/2013г. на Окръжен съд – Пловдив, в останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения от Градска потребителна кооперация „Н.“ насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване без основание на застроен недвижим имот до размер на сумата 19 059,67лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 320лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: