О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 01.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 3314/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], против въззивно решение № VІ-84 от 05.08.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1051/2014 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № VІІІ-683 от 27.03.2014 г. по гр. д. № 10100/2013 г. на Бургаски районен съд, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Е. С. Ж. искове с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на сумите 18 629.50 лв. – обезщетение за имуществени вреди от задължаване на дружеството – ищец към К. А. запис на заповед от 20.03.2011 г. и проведено въз основа на издаден в полза на К. А. изпълнителен лист принудително изпълнение по изпълнително дело № 20128010400454/2012 г. по описа на ЧСИ с рег. № 801, и 3 417.41 лв. – обезщетение за имуществени вреди от липси в касата на дружеството, констатирана към датата на освобождаване на Е. Ж. като управител на [фирма], и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на ответницата по чл.78, ал.3 ГПК.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковете с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е отхвърлил иска за сумата 18 629.50 лв. в резултат на необоснования извод, че не е доказано заповедта за изпълнение да е получена от ответницата, за да възникне за същата задължение да подаде възражение по чл.414 ГПК и да предотврати принудителното изпълнение срещу дружеството. Твърди, че фактът на връчване на заповедта не е оспорван от ответницата и е бил служебно известен на въззивния съд, поради което съдът не е следвало да го приема за спорен и за недоказан. Навежда оплакване, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не му е указал необходимостта от доказване на фактите по връчване на заповедта за изпълнение, каквито указания не се съдържат и в доклада на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК, предвид липсата на оспорване от ответницата. Определя като незаконосъобразен извода на въззивния съд, че влязлата в сила заповед за изпълнение препятства възможността в производството по чл.145 ТЗ да се обсъждат направените в исковата молба твърдения за отсъствие на каузално правоотношение между дружеството и третото лице – поемател на записа на заповед като причина за менителнично задължаване на дружеството. Поддържа и оплакване, че въззивният съд не е обсъдил всички факти и доказателства, релевантни за правилното разрешаване на спора за причинена от управителя вреда във формата на липса на парични средства в касата на дружеството.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси : 1. Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страните да предприемат процесуални действия като посочат относими по делото доказателства, които са пропуснали в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК и дадените с него указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за допускане на тези доказателства за първи път във въззивното производство; 2. За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет; 3. Ако страната не е имала възможност да се позове в отговора на въззивната жалба на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада поради постановено в нейна полза решение и поради липса на въведени нови, различни твърдения, от страна на въззивника, следва ли въззивният съд да укаже наличието на нуждаещо се от доказване обстоятелство, след като установи, че същото е останало недоказано поради допуснати от първата инстанция процесуални нарушение във връзка с изготвяне на доклада по чл.146 ГПК; 4. Стабилизираната заповед за изпълнение препятства ли в производството по чл.145 ТЗ да бъдат установени твърденията на ищеца за това, че управителят е задължил дружеството без каузална сделка, която същият да обезпечава, и без реално да е преведена сумата. Допускането на касационно обжалване по първите два въпроса е обосновано с твърдение, че те са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК – основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За третия и четвъртия въпрос се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата по касация Е. С. Ж. от [населено място] изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 24.10.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска с правно основание чл.145 ТЗ за сумата 18 629.50 лв. В частта, с която е обжалвано решението за отхвърляне на иска по чл.145 ТЗ за сумата 3 417.41 лв., касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като с оглед цената на иска и ограниченията на чл.280, ал.2 ГПК /в приложимата редакция от ДВ бр.100/2012 г./ в тази част решението не подлежи на касационен контрол.
В производството по гр. д. № 10100/2013 г. на Бургаски окръжен съд е предявен осъдителен иск от [фирма] против Е. С. Ж. за сумата 18 629.50 лв., претендирана като обезщетение за имуществена вреда, причинена от ответницата в качеството й на бивш управител на [фирма]. В исковата молба са изложени твърдения, че вредата представлява загуба от продажба на собствен на дружеството – ищец недвижим имот, извършена при публична продан по изпълнително дело № 20128010400454/2012 г. на ЧСИ с рег. № 801 на основание изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена въз основа на запис на заповед от 20.03.2011 г. с издател [фирма], представлявано от управителя Е. Ж., и поемател К. А., като получената от продажбата цена на имота – 18 629.50 лв., е разходвана за погасяване на задълженията на дружеството за такси и разноски по изпълнителното дело и по заповедното производство и на задължението към поемателя, произтичащо от записа на заповед. Исковата молба съдържа и твърдения, че ответницата е причинила вредата като е задължила дружеството със записа на заповед, въпреки отсъствието на каузално правоотношение с поемателя, което записът на заповед да обезпечава, и без дружеството да е получавало в заем паричната сума по записа на заповед. Като деликтно поведение на ответницата, намиращо се в причинна връзка с претърпяната вреда, е посочено и бездействието на същата да предприеме защита на дружеството срещу заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.
В доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, „че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответницата”. С решението по съществото на спора съдът е осъдил ответницата да заплати на дружеството – ищец претендираната с иска сума, след като е приел, че с действията си по издаване на записа на заповед тя е причинила вреда на дружеството, като е поела задължение за плащане на сумата по записа на заповед при липса на основание /каузална сделка/ за задължаване и в резултат на това дружеството е претърпяло загуба от продажбата на собствения му имот и от разходване на получената от продажбата цена за погасяване на задълженията по записа на заповед, по заповедното и по изпълнителното производство.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от ответницата с въззивна жалба, в която са изложени оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд за причинена на дружеството вреда като последица от менителничното задължаване със записа на заповед. С обжалваното в настоящото производство въззивно решение Бургаски окръжен съд е отменил решението на Бургаски районен съд и е отхвърлил иска за сумата 18 629.50 лв. като неоснователен. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че предвид доказателствата за приключило заповедно и изпълнително производство по записа на заповед издадената въз основа на него заповед за изпълнение е стабилизирана съгласно чл.416 ГПК и това обстоятелство препятства установяването в отделно производство, включително по чл.145 ТЗ, на твърдението на ищеца за издаване на записа на заповед без наличие на каузална сделка, която той да обезпечава, и без дружеството да е получавало реално сумата по него. Като аргумент за неоснователност на иска е посочено и отсъствието на ангажирани от ищеца доказателства относно съществени за спора факти, а именно – кога, при какви обстоятелства и на кой от двамата управители /бившият или новоизбраният/ е връчена заповедта за изпълнение. Въззивният съд е изложил съображения, че доколкото ответницата е освободена като управител на 13.07.2012 г., а заповедта за изпълнение е издадена няколко дни по-късно и не е доказано дали е получена от нея преди вписване на новия управител на 12.09.2012 г., не може да се приеме, че именно тя е следвало да оспори заповедта за изпълнение, за да носи отговорност за вреди по чл.145 ТЗ във връзка с неблагоприятното развитие на въззивното производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед решаващите изводи на въззивния съд, с които е аргументирано отхвърлянето на иска с правно основание чл.145 ТЗ, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставените в п.1 и п.3 от изложението процесуални въпроси. Въпросите се отнасят до правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото и уточнени от касационната инстанция в съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, те се свеждат до един общ въпрос – може ли въззивният съд да отхвърли иска поради недоказаност на правнорелевантен факт, ако с доклада на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК не са давани указания на ищеца, че носи тежестта да докаже този факт, и с въззивната жалба ответникът не е оспорил неговото съществуване и не е въвел оплаквания за неправилното му установяване от първата инстанция. Поставеният въпрос е обусловил отхвърлянето на иска по чл.145 ТЗ във въззивното производство, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Осъществена е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като данните по делото сочат, че изводът на въззивния съд за недоказаност на фактите по връчване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е изграден в отклонение от задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на СОГТК на ВКС – т.1 и т.2. Поради изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по посочения процесуалноправен въпрос.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по формулираните в п.2 и п.4 от изложението въпроси. Първият от въпросите е аргументиран с оплакване за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение като последица от нарушаване на съдопроизводствените правила, задължаващи въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Нарушението на съдопроизводствените правила е основание по чл.281, т.3 ГПК за касационно обжалване на въззивното решение, което има значение за правилността на решението и подлежи на преценка при осъществяване на касационния контрол по реда на чл.290 ГПК в случай на допуснато касационно обжалване, но не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване. Въпросът по п.4 е значим за делото, предвид извода на въззивния съд за недопустимост в производството по иска с правно основание чл.145 ТЗ да се обсъждат твърденията на ищеца – касатор за липса на каузална сделка като причина за издаване на записа на заповед с оглед стабилизираната заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена въз основа на записа на заповед. Този въпрос обаче не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото отхвърлянето на иска по чл.145 ТЗ не е резултат от неговото разрешаване, а е обусловен от изводите на съда за недоказаност на фактите по връчване на заповедта за изпълнение. По тези съображения въпросите по п.2 и п.4 не могат да обосноват допускане на въззивното решение до касационен контрол и не е необходимо да се обсъждат поддържаните във връзка с тях допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, на основание чл.288 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-84 от 05.08.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1051/2014 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която след отмяна на решение № VІІІ-683 от 27.03.2014 г. по гр. д. № 10100/2013 г. на Бургаски районен съд е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Е. С. Ж. иск с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на сумата 18 629.50 лв. с присъждане на разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на касатора [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 372.59 лв. /триста седемдесет и два лв. и петдесет и девет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксите делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] против частта от въззивното решение по в. гр. д. № 1051/2014 г. на Бургаски окръжен съд, с която след отмяна на решение № VІІІ-683 от 27.03.2014 г. по гр. д. № 10100/2013 г. на Бургаски районен съд е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Е. С. Ж. иск с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на сумата 3 417.41 лв. с присъждане на разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :