3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
С., 11.07. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 936/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат П. С. – пълномощник на Х. М. Н. в качеството й на едноличен търговец с фирма “К.-5-Х. П.” [населено място], срещу въззивното решение № 429 от 01.04.2010 г. по в. гр. д. № 2647/2009 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация Общината [населено място] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 3266 от 05.11.2009 г. по гр. д. № 5964/2008 г. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявени от жалбоподателката искове за ревандикация на части от административна сграда, находяща се в [населено място], УПИ VI за кметство, трафопост и техн. център на Н. от кв. 21, първият от които е придобит въз основа на проведен на 14.07.1996 г. търг за продажба на дълготрайни материални активи на ТКЗС “Труд” /в ликвидация/ [населено място], а вторият – по силата на договор от 21.05.1999 г., сключен с упълномощеното лице на общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС [населено място].
С въззивното решение първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на част от същата сграда, придобита с договор от 17.10.1997 г., сключен с упълномощеното лице на общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС [населено място], а производството в тази част е прекратено.
За имота по т. 1 от исковата молба ищцата се е позовала на протокол от 14.07.1996 г. за спечелен от нея търг и фактура № 1279 от 01.11.1996 г. за заплатена цена от 220 000 стари лева. Въззивният съд приел, че липсват доказателства за взето решение за провеждане на търга съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за търговете /НТ, Обн., ДВ, бр. 50/1992 г. – отм./, която намира приложение и при продажбата на имущество на ликвидираните кооперации според препращането от чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ, и за изпълнение изискването на чл. 3, ал. 1, т. 1 НТ /отм./. По-същественото обаче е, че за да бъде придобито правото на собственост не е достатъчно само търгът да бъде спечелен и цената – платена. Необходимо е да бъде сключен договор в предвидената в чл. 16 НТ /отм./ форма за действителност на сделката, според която прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти се извършва чрез договор между купувача и продавача при условията на чл. 18 ЗС – писмен договор, като нотариална заверка не е необходима. По делото не се установява такъв договор да е сключен, така че ищцата не е придобила собствеността на твърдяното основание.
За имота по т. 3 от исковата молба е представен договор от 21.05.1999 г. и фактура № 196 от 21.05.1999 г. за заплащане на цената – 394 800 стари лева, от ищцата в качеството й на лице по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ – за периода от 26.10.1981 г. до 04.05.1992 г. тя е била в трудово правоотношение с АПК “Г. П.” – А., в чийто състав е било ТКЗС [населено място]. Въззивният съд приел, че не са представени доказателства кой орган и с какъв акт е назначил комисията на общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС, взела решение за разпределяне на спорното имущество в полза на ищцата. Договорът, сключен въз основа на него, не е довел до прехвърляне на правото на собственост поради липса на изискуемата от закона форма. Съгласно пар. 6д, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 28 от 1997 г./, по който става разпределянето на имуществото на ТКЗС, се изисква писмен договор с нотариална заверка на подписите на определените лица по пар. 29 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /редакция по ДВ, бр. 45 от 1995 г./ и на приобретателите. Договорът, на който ищцата се позовава, не съдържа нотариална заверка на подписите на сключилите го лица, което е условие за валидността му.
Оттук съдът заключил, че за посочените два имота още първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС остава недоказана.
Относно имота по т. 2 то исковата молба, за който ищцата твърди да е придобила от ТКЗС [населено място] чрез договор от 17.10.1997 г., въззивният съд приел, че искът е недопустим. Позовал се е на влязло в сила на 05.03.1996 г. решение от 24.01.1996 г. по гр. д. № 899/1994 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на правоимащите лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ на заличеното ТКЗС “Ф.” [населено място] срещу Общината А. по чл. 108 ЗС за ревандикация на конкретно определени части от сградата. Като взел предвид, че съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за правоприемниците на страните, а ищцата се явява такава, съдът заключил, че повторно предявеният иск за същото искане и на същото основание не попада в обхвата на изключението по чл. 299, ал. 1 ГПК и съгласно алинея втора на същата разпоредба подлежи на прекратяване като недопустимо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е поставила следния материалноправен въпрос: дали подписаната от продавача фактура за продажбата, която съдържа писмено изявление на двете страни по договора, както и плащането на цената, са достатъчни, за да се приеме за завършен фактическият състав на продажбата. Счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без обаче да е изложила конкретна обосновка.
При това изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о., намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, произнасянето на Върховния касационен съд ще съдейства за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос има непълна или неясна правна уредба, която следва да се отстрани по пътя на тълкуването, липсва съдебна практика или е необходимо съществуващата практика да бъде коригирана.
По въпроса за придобиване на недвижим имот – част от имуществото на прекратени организации по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от лицата с право на дял от същото, чрез участие в търг, има специални разпоредби в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а по приложението им е формирана трайна практика на съдилищата. Според тази съдебна практика ако фактическият състав на този придобивен способ не е бил завършен със сключване на договор в предвидената в чл. 16 НТ /отм./ писмена форма, приобретателят не се легитимира като собственик, независимо от това, че е спечелил търга и е заплатил цената. В съответствие с разпоредбите на чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ вр. чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ /отм./ и чл. 16 от НТ от 1992 г. /отм./ и трайната съдебна практика, обективирана например в решение № 252 от 07.03.2002 г. по гр. д. № 2360/2001 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 407 от 12.06.2009 г. по гр. д. № 891/2008 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 773 от 25.11.2009 г. по гр. д. № 1437/2008 г. на ВКС, III-то г. о., въззивният съд е приел, че прехвърлянето на дълготрайни активи на организации по пар. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва от ликвидационния съвет на тези организации с писмен договор. Затова и наличието на фактура за заплащане на цената, независимо че съдържа волеизявления на страните по сделката, не е достатъчно да замести изискуемия от наредбата писмен договор, за да се приеме валидно разпореждане с правото на собственост. Наред с това следва да се посочи, че съгласно Закона за счетоводството фактурата е първичен счетоводен документ, с който се доказва прехвърленото право на собственост и други вещни права върху стоки и/или услуги. Законодателят обаче не й е придал такова самостоятелно доказателствено значение при разпореждане с недвижими имоти. При наличието на законодателно уреждане и на формирана съдебна практика по поставения от жалбоподателката въпрос не може да се приеме, че той стои за решаване или че практиката се нуждае от изясняване или допълване в това отношение. По тези съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 429 от 01.04.2010 г. по в. гр. д. № 2647/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: