1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
[населено място], 15.10.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3413/2013 год. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е определение 1676 от 8.08.2013г., постановено по гр.д.№ 824/2013г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма] – [населено място] за допускане на обезпечение на предявените от ищеца искове по чл.258, ал.1 ЗЗД в размер на 226 387.72 лв. и по чл.86 ЗЗД в размер на 30 453.62 лв. против [община] чрез налагане на обезпечение в посочените размери върху банковите сметки на О. Септември. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно и се позовава на определение на Пловдивския апелативен съд за наложен запор върху банковите сметки на [община], с изключение на банковите сметки, средствата по които са постъпили от държавния бюджет като субсидия.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Изключенията, при които обезпечение не може да се допусне, са дефинирани от законодателя в разпоредбата на чл.393 ГПК. Изключенията визират недопустимост на обезпечение на иск за парично вземане срещу определена категория субекти – държавата, държавни учреждения, общините и лечебни заведения по чл.5, ал.1 ЗЛЗ / чл.393, ал.1 ГПК/. В чл.393, ал.2 ГПК е уредена хипотезата за недопускане на обезпечение на искове за парични вземания чрез налагане на запор върху вземания, по отношение на които не се допуска принудително изпълнение. В случая молителят – ищец по делото е направил искане за допускане на обезпечение на паричното му вземане по два иска, чрез налагане на запор на банковите сметки на [община] в частта на собствени приходи и набирателна сметка, която няма характер на целева сметка. Както правилно е приел Пловдивския апелативен съд, разпоредбата на чл.393, ал.1 ГПК е императивна правна норма, установяваща забрана за допускане на обезпечение на искове срещу изчерпателно посочените в нея правни субекти. Определението на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. №336/2011г., на което се позовава жалбоподателят, няма задължителен за съда характер, поради което не се съобразява от настоящия състав на ВКС, ТК.
Обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1676 от 8.08.2013г., постановено по гр.дело №824/2013г. на Пловдивския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: