2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
С., 16.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3750/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Разпореждане №1632/ 26.07.2013 г. по т.д. № 161/ 2013 г. на Варненски апелативен съд, с което му е върната касационна жалба вх.№3516/27.06.2013 г. срещу Решение № 145 от 23.05.2013 г. по т.д.№ 161/2013 г. на Варненски апелативен съд, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. По изложените съображения, че е неправилно, тъй като при определяне допустимостта на касационното обжалване следва да се изхожда от цената на предявения иск, която е 50 870.84 лв., жалбоподателят иска разпореждането да се отмени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното разпореждане подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като прегражда развитието на делото, че жалбата е допустима, като подадена в срок и е редовна.
Предявени са искове от [фирма] – [населено място] срещу К. Ц. Ц. – от [населено място] по искове по чл. 415 ГПК за установяване вземания на ищеца по договор за кредит: 45 652.26 лв. – неиздължени суми, със законната лихва, 1255.32 лв.- санкционна лихва за посочения период и 3963.26 лв. – редовна лихва за посочения период. Първоинстанционният съд е уважил изцяло исковете за установяване на вземането за неиздължени суми и за санкционна лихва и отчасти иска за установяване вземането за договорна лихва. Въззивният съд е отменил решението в частта по иска за установяване вземането за наказателна лихва, който иск е отхвърлил и е потвърдил решението в уважената част на исковете. Касационната жалба на ищеца е срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за установяване вземане 1255.32 лв. – наказателна лихва и за разликата, за която не е уважен иска за договорна лихва, предявен за 3963.26 лв. Посочил е, че не подлежи на касационно обжалване въззивното решение, с което са разгледани установителни искове с цена до 10 000 лв.: 1255.32 лв. – за вземането за наказателна лихва и 3960.90 лв. – за вземането за договорна лихва.
Разпореждането е правилно. Тъй като ищецът е предявил три обективно съединени иска по чл. 415 ГПК, на касационно обжалване би подлежало въззивното решение в частта по иска за установяване на вземане 45 652.26 лв., в която част решението не се обжалва. Това, че искът за установяване на вземане 45 652.26 лв. – невърнати суми по договор за кредит, е с цена над 10 000 лв., не обуславя допустимост на касационната жалба срещу решението в частта, с която е разгледан всеки от останалите два иска: за установяване вземане за наказателна лихва с цена 1255.32 лв. и за установяване вземане за договорна лихва с цена 3963.26 лв. При преценката по чл. 280 ал. 2 ГПК е определяща цената на всеки един от предявените искове, а не сборът им, затова е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че касационната жалба е допустима, тъй като се обжалва въззивно решение, постановено по иск с цена 50 870.84 лв. – над 10 000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № №1632/ 26.07.2013 г. по т.д. № 161/ 2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: