О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 18.12.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 1637/2017 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място] срещу решение № 506 от 06.03.2017 г. по в. т. д. № 3283/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 560 от 25.03.2016 г. по т. д. № 21390/2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав, предявеният от [община] срещу касатора иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД е уважен до размер на сумата 90 912.20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 19.01.2015 г. – до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав, че плащането, което [община] е трябвало да извърши в полза на конкретния изпълнител на възложените от нея строително-монтажните работи е пряко свързано с финансирането, което същата е следвало да получи от ДФ „Земеделие“ по сключения между страните договор № 2375 от 06.11.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности по проект „Ремонт на общински път“. Според него, приетото от съда не съответства на събраните по делото доказателства и на постановеното по сходен случай решение от 15.04.2015 г. по т. д. № 3529/2014 г. на Софийски апелативен съд, в което е счетена за недоказана причинната връзка между претендираната имуществена вреда и поведението на Фонда.
Именно с твърдението за противоречие между въззивното решение и цитираното по-горе решение на Софийски апелативен съд е обосновано и допускането на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (в действащата към датата па подаване на касационната жалба редакция). Като значим за делото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е поставен въпросът: „Забавата на ДФ „Земеделие“ за изплащане на финансова помощ по Наредба № 34 от 27.08.2003 г. на Министъра на земеделието и храните пряка последица ли е за реално претърпените вреди от Общината при наличието на сключен договор на 27.09.2007 г. между ДФ „Земеделие“ и [община] за уреждане на взаимоотношенията между страните във връзка с определянето на лимит за временни безлихвени заеми от централния бюджет на Общината, на основание ПМС № 40 от 12.03.2005 г. за условията и реда за отпускане на безлихвени заеми на общините от централния бюджет за финансиране на разходи по одобрени проекти по Програма С. и възстановяването им“.
Ответникът по касация – [община] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания от същия писмен отговор от 05.07.2017 г. се съдържа единствено искане за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
При постановяване на въззивното решение съдът е приел за безспорно установено, че: Между страните по делото [община] и ДФ „З.“ е сключен договор № 2375 от 06.11.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности по проект „Ремонт на общински път“; Уговорената финансова помощ е в размер на 100 % и се изплаща при условие, че Общината избере изпълнител на инвестиционния проект чрез процедура по Закона за обществените поръчки, сключи договор с избраното от нея лице, което да бъде одобрено от Фонда; Тази процедура е проведена, сключен е договор между Общината и [фирма] като изпълнител, който е бил одобрен от ДФ „Земеделие“; Възложената работа е изпълнена и е приета от общината-възложител; С влязло в сила решение по т. д. № 739/2011 г. на Шуменски окръжен съд [община] е осъдена да заплати на [фирма] дължимото за тези работи възнаграждение, като от своя страна същата е завела срещу ДФ „Земеделие“ т. д. № 100/2012 г. за заплащане на дължимата й по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ сума, приключило с влязло в сила осъдително решение за сумата 210 979.33 лв. – главица и 18 580 лв. – мораторна лихва, които са й изплатени от Фонда изцяло на 22.12.2014 г. За доказан решаващият състав е счел и фактът, че по изп. д. № 20138760400024 [община] е заплатила на [фирма] сумата 302 220.79 лв., включваща 43 276.65 лв. – мораторна лихва върху присъдената по т. д. № 739/2011 г. главница в размер на 222 131.80 лв., 25 лв. – неолихвяема сума за издаване на изпълнителен лист, 6700 лв. – адвокатски хонорар по изп. дело, 48 лв. – такси ТТР по ЗЧСИ в полза на взискателя, 10 476.44 лв. – такси ТТР по ЗЧСИ в полза на ЧСИ, 30 386.11 лв. – присъдени в полза на [фирма] разноски за трите съдебни инстанции.
С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките по чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на сключения между страните договор № 2375 от 06.11.2006 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности по проект „Ремонт на общински път“: претендираните от ищеца имуществени вреди са доказани до размер на сумата 90 212.20 лв., включваща изброените по-горе суми; вредите са преки и са резултат от виновното неизпълнение на ответника да заплати уговорената безвъзмездна финансова помощ; вредите са били предвидими при сключването на процесния договор за безвъзмездна финансова помощ. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че: Фондът е приел да финансира инвестиционния проект на 100%, т. е. в бюджета на ответната община не е имало предвидени парични средства за осъществяването му; ответникът е договорил отпускането на помощта при условие, че общината ще възложи фактическото изпълнение на проекта на друг субект, който следва да бъде одобрен от Фонда и следователно плащането, дължимо от Общината на конкретния изпълнител, е пряко свързано с финансирането, което тя следва да получи от ДФ „Земеделие“, т. е. в случая правилото на чл. 81, ал. 2 ЗЗД е неприложимо – то може да се прилага само относно сделка, сключена в среда на осъществяван свободен граждански оборот, каквато не е налице.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставеният от касатора въпрос не може да бъде преценен като обусловил изхода на конкретното дело по смисъла на задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От една страна, този въпрос е относим към правилността на обжалвания акт и решаването му предпоставя произнасяне по правилността на направения от въззивния съд извод за наличие на причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му по процесния договор, което е възможно само при вече допуснат касационен контрол. От друга страна, въпросът е обвързан с твърдението за сключен „договор от 27.09.2007 г. за уреждане на взаимоотношенията между страните във връзка с определянето на лимит за временни безлихвени заеми от централния бюджет на Общината“. Доколкото обаче такъв договор нито е представен по делото, нито е обсъждан в мотивите на въззивното решение, така поставен, въпросът се явява напълно ирелевантен за решаването на спора.
Независимо от изложеното, следва да се отбележи също, че касаторът не е доказал и заявеното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като липсват данни, решението на Софийски апелативен съд, с което се обосновава твърдението за противоречие в съдебната практика, да е влязло в сила, т. е. да представлява „практика на съдилищата“ в съответствие с указанията по т. 3 от цитирания по-горе тълкувателен акт.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 506 от 06.03.2017 г. по в. т. д. № 3283/2016 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната негова част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: