О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
гр.София, 20 юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 275 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОУ „Х. С.“ – [населено място], общ.М., област К., представлявано от директора Д. П. А. чрез адвокат Д. Д. от КАК срещу въззивно решение № 124 от 03.10.2016 г. по в.гр.д. № 118/2016 г. на Окръжен съд Кърджали, с което се отменя решение № 81/03.06.2016 г. по гр.д. № 53/2016 г. на Районен съд Момчилград и вместо това са уважени предявените от Ю. М. Х. от [населено място], общ.К., област К., срещу ОУ „Х. С.” – [населено място], искове на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване на незаконно и отмяната на уволнението на Ю. М. Х. със Заповед № РДА-08-6/21.01.2016 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и Заповед № РДА – 09-22/21.01.2016 г. на Началника на Р.-К., за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „директор” на ОУ „Х. С.”, [населено място] и присъждане на обезщетение поради незаконното уволнение в размер на 4187,98 лева, ведно със законните лихви до изплащането на сумата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос – „Следва ли мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни”, като се твърди противоречие с ППВС 1/53 г., ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на І т.о., решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ІІ т.о. и решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ІV г.о.; Поставени са и материалноправни въпроси: 1. За точното прилагане на чл.189 КТ; 2. Следва ли да се приеме като „тежко“ дисциплинарно нарушение, когато в писмените си обяснения по чл.193, ал.1 КТ нарушителят отрича да е извършил и не го признава и не изразява разкаяние, а освен това малко по-рано му е наложено и друго наказание, което също отрича да е извършил и не го признава и не изразява разкаяние? 3. При определяне тежестта на нарушението следва ли работодателят и съдът да съобразят отговорността на заеманата от ищеца длъжност – „директор“ и нейната специфика, с оглед значението на личния пример за останалите служители?; 4. Обстоятелството, че ищецът е поискал обяснения от подчинените си за извършените от тях нарушения и съответно им е дал предписания, освобождава ли го от отговорност за собствените му нарушения или съответно намалява ли същата? Според касатора, материалноправните въпроси са разрешени в противоречие с решение № 95/27.03.2014 г. по гр.д. № 4571/2013 г. на ІV г.о., решение № 372/22.11.2012 г. по гр.д. № 1040/2009 г. на ІV г.о., решение № 112/07.04.2015 г. по гр.д. № 4587/2014 г. на ІV г.о., решение № 284/01.04.2010 г. по гр.д. № 559/2009 г. на ІІІ г.о. и решение № 130/03.04.2012 г. по гр.д. № 707/2011 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба Ю. М. Х., чрез адвокат С. Т. от АК К. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в нея като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноските за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд е установил, че ищецът е заемал длъжността „директор” в ОУ „Х. С.” – [населено място] по трудово правоотношение, което е било прекратено със Заповед № РДА-08-6/21.01.2016 г. и Заповед № РДА-09-22/21.01.2016 г. на Началника на Р.-К., на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно уволнение поради тежки нарушения на трудовата дисциплина. В обжалваното решение се приема, че е изпълнено изискването на чл.195, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено наказанието, както и че не е нарушена процедурата по чл.193 КТ, но въззивната инстанция не е възприела изводите на първоинстанционния съд, че ищецът е допуснал соченото тежко нарушение, изразяващо се в неефективен и формален контрол в качеството му на директор на училището, по отношение на възпитателите, които при извършване на проверки не са били в сградата на училището и не са провели планираните дейности с П.. При липсата на убедителни доказателства за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, според въззивния съд, заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна, а предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са основателни, като обезщетението по чл.225 КТ се дължи за разликата в получаваните заплати през времето от 18.05.2016 г. до 01.06.2016 г., поради което общо дължимия размер в периода от 21.01.2016 г. до 01.06.2016 г. е 4187,98 лева.
При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: Първият поставен процесуалноправен въпрос обуславя изхода на делото, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – решение № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 197 от 23.12.2014 г. по гр.д. № 7364/2013 г. на ІІІ г.о., решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г. на ІІ г.о., решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на І г.о., решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г. на ІV г.о., в които се приема, че съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая, въззивният съд е обсъдил всички приети по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти и е приел, че първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение при преценка на изпратените до възпитателите на училището писма, както и издадените от директора заповеди за спазване на учебния процес през целия работен ден и създадената организация в училището след проверката на инспектората, включително взетите мерки за изясняване на обстоятелствата свързани с П., които предполагат провеждане на учебни занятия извън сградата на училището, с оглед на което съдът е достигнал до крайния извод, че не е налице допуснато нарушение на трудовата дисциплина, независимо от констатациите в протокола на проверяващата комисия за отсъствие на възпитатели и ученици в сградата на училището. Отделно от това, според мотивите в обжалваното решение, представените доказателства са свързани с поведението на възпитателите и не могат да бъдат вменени пряко във вина на директора на училището, поради което няма основание да му бъде наложено най-тежкото предвидено в закона наказание. Тези изводи на съда не могат да се проверяват за необоснованост от Върховния касационен съд в производството по чл.288 ГПК, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първият материалноправен въпрос в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, относно точното прилагане на чл. 189 КТ, също обуславя изхода на делото, но и по отношение на него не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация, тъй като въпросът е решен в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, включително и представена от касатора – решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 1040/2009 г. на IV г.о. и решение № 516 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 94/2009 г., на ІІІ г.о., в които се приема, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице. Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед евентуално настъпилите или възможните да настъпят неблагоприятни последици, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение на трудовите задължения. При оспорване на наказанието, съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. В същия смисъл и решение № 133 от 23.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5394/2014 г., IV г.о., според което дисциплинарното наказание уволнение се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, но извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства то трябва да бъде наказано с уволнение. В случая, въззивният съд е осъществил съдебен контрол, в съответствие с практиката на ВКС и е приел, че преценката по чл.189 КТ на работодателя не е съобразена с характера на работата и значимостта на неизпълнението, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите повдигнати въпроси са фактически и нямат характера на правни въпроси по смисъла на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. покриващи изискванията на чл.280, ал.1 ГПК като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. По своето съдържание тези въпросите представляват оплаквания срещу фактическите и правни изводи на съда, във връзка с нарушаване на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Обосноваването на касационните доводи за неправилност могат да бъдат преценени от Върховния касационен съд само след допускането на касационно обжалване на въззивното решение, а при липсата на общата предпоставка за достъп до касация, въззивното решение не се допуска до касационно обжалване, независимо дали са налице допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Ю. М. Х. е поискал заплатените на адвокат С. Т. от АК К. разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.12.2016 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 03.10.2016 г. по в.гр.д. № 118/2016 г. на Окръжен съд Кърджали.
ОСЪЖДА ОУ „Х. С.“, [населено място], [община], област К., да заплати на Ю. М. Х., ЕГН: [ЕГН], [населено място], [община], Област К., чрез адвокат С. Т. от АК К., разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.