О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
гр.София, 21.10.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 328/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на А. И. А. от гр. К., чрез адв. В. срещу решение №137/27.04.2009г., постановено по в.т.дело № 40/2009г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение №117 от 27.10.2008г. по гр.дело № 284/2007г. на Районен съд, гр. К.. С последното касатора е осъден да заплати на “К. Л. И.” ЕООД – К. сумата от 6920 лв., представляваща възнаграждение по договор за посредничество от 1.09.2007г., ведно със законната лихва и сумата от 80 лв. обезщетение по чл.86 ЗЗД.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и при пороци обективиращи приложението на всички касационни отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането на касатора е за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.
В изложението, депозирано съгласно изискването на чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че двете съдебни инстанции необосновано са приели, че дължи възнаграждение по договор за търговско посредничество, въпреки сключения между него и трето лице договор за продажба на недв. имот, лице различно от посоченото от търговския посредник. Твърди, че по този въпрос няма съдебна практика, а доколкото има оскъдната такава с противоречиво произнасяне, произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация “К. Л. И.” ЕООД не взема становище по касационната жалба и основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна във въззивното производство, срещу подлежат на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК , а с оглед на изложението на касатора и данните по делото, настоящият състав на ВКС приема следното:
Добричкият окръжен съд е разгледал обективно съединени искове по чл.79 ЗЗД във връзка с чл.49 – 51ТЗ и по чл.86 ЗЗД за заплащане на уговорено в договор от 1.09.2007г., сключен с касатора за заплащане на възнаграждение в размер на 6920 лв. за осъществена посредническа дейност за продажба на недв. имот, намиращ се в гр. К., дължима при осигуряване на купувач към момента на приключване на сделката по нотариален ред. За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че с посредническата дейност на ищеца е намерен купувач на имота, собственост на ответника, с което е изпълнено условието на чл.12 от договора – възложителят се задължава да заплати на посредника уговореното възнаграждение и в случаите на сключване на предварителен или окончателен договор с купувач, осигурен от посредника. От фактическа страна е прието за доказано, че на 1.09.2007г. офиса на дружеството е бил посетен от св. З. Елица/ и след като тя одобрила предложеното й жилище е било постигнато съгласие за цената на имота; на същата дата е бил подписан предварителен договор за продажба между собственика на предложения за продажба имот А. и бащата й П. З., след като е била постигната уговорка за по-ниска цена от тази уговорена чрез посредника; посредникът е започнал да набавя необходимите документи за изповядване на сделката пред нотариус. По – късно ищецът с изненада установил, че е изповядана на 27.09.2007г. продажбата на имота с дъщерята на купувача по предварителния договор св.Елица Замфирова.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и /или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното и процесуално право, обусловил решаващият му извод за основателност на предявения иск. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В случая касаторът не е посочил и аргументирал с доводи съществения правен въпрос, специфичен за конкретното дело. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК са изложени съображения за неправилност на решението. Поставеният въпрос се свежда до установената по делото фактическа обстановка и до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. С оглед на разграничението на основанията за достъп до касация от тези за отмяна неправилните решения, посочените от касатора актове на ВКС, ТК и С. окръжен съд не могат да обосноват различен извод, тъй като са постановени при конкретна фактическа обстановка. В конкретния случай страните не са спорили относно характера на установената между тях договорна връзка, а по размера на възнаграждението и дали то се дължи когато продажбата е осъществена с трето лице. Окръжният съд, при постановяване на обжалвания съдебен акт не се е отклонил от смисъла и съдържанието на закона – чл.49-51 ТЗ – търговския посредник има правото на възнаграждение съобразно уговорката им с възложителя. В случая възнаграждението се дължи поради осъществената връзка между купувача и продавача чрез посредника, независимо от това, че в крайна сметка е изповядана без знанието му.
Неоснователно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Твърдението, че няма установена съдебна практика или установената такава е противоречива, не е достатъчно, за да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е обоснована конкретно връзката между даденото от съда разрешение на поставените въпроси и приложението на правните норми. Отделно от това разпоредбите на чл.49-51 ТЗ са формулирани ясно и не пораждат различни правни тълкувания.
В заключение не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №137 от 27.04.2009г., постановено по в.т.дело №40/2009 г. на Окръжен съд, гр.Добрич, търговска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТАЛ: ЧЛЕНОВЕ: