ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 690
София, 23.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4423/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] чрез управителя му Л. С. Б. срещу определение от 29.4.2014 г, постановено по гр.дело № 854/2014 г на Софийски градски съд, Втори „Г” въззивен състав, с което е върната подадената от [фирма] жалба вх.№ 3134669 от 15.10.2013 г за отмяна на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр.дело № 29314/2011 г на СРС, 55 състав.
В частната жалба се подържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно.Твърди се, че дружеството не дължи на ищцата С. А. Л. претендираната от нея главница в размер на 3 455, 78 лв на основание чл.128 т.2 от КТ-представляваща неплатено трудово възнаграждение, лихва върху нея в размер на 94, 32 лв както и сумата 318, 18 лв-представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Върховният касационен съд, тричленен състав на Четвърто гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
На 27.10.2011 г Софийски районен съд, Гражданско отделение, 55 състав е постановил неприсъствено решение № 211-II-55 по гр.дело № 29314/2011 г на СРС, 55 състав, с което е осъдил [фирма] да заплати на С. А. Л. сумата 3 455, 78 лв, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 1.12.2010 г-30.4.2011 г, на основание чл.245 ал.2 от КТ сумата 94, 32 лв-лихва за забава върху посочената главница и на основание чл.224 ал.1 от КТ сумата 318, 18 лв-представляваща неплатен годишен отпуск от 7 дни през 2011 г, както и разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 400 лв.Решението е влязло в сила на 27.10.2011 г, а на 2.11.2011 г в полза на ищцата е издаден изпълнителен лист за посочените в диспозитива суми.
На 15.10.2013 г дружество [фирма] е подало „жалба” вх.№ 3134669 с искане за отмяна на „заповедта за изпълнение и изпълнителния лист”, както и за обявяването им за нищожни.С две разпореждания, постановени в закрито съдебно заседание на 24.1.2014 г и на 13.3.2014 г по гр.дело № 854/14 г СГС, Втори „Г” въззивен състав във връзка с проверка редовността на молбата, наречена от дружеството „жалба” е указал, че в случая се касае не за издадена заповед за изпълнение, а за постановено неприсъствено решение.Срещу него може да бъде подадена молба по чл.240 от ГПК, която следва да отговаря на съответните изисквания, като в нея изрично бъде посочено основанието въз основа на което се иска отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение.Окръжният съд е предоставил едноседмичен срок за изпълнение на указанията от връчване на съобщението до дружеството-молител. Срокът за изпълнение на повторно дадените указания е изтекъл на 24.3.2014 г, като до датата на постановяване на разпореждането за връщане на жалба вх.№ 3134669/15.10.13 г същите не са изпълнени като не са депозирани каквито и да било уточнения.
Атакуваното определение е правилно и законосъобразно поради което следва да бъде потвърдено.Съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.Защитата срещу такова решение е предвидена в чл.240 от ГПК като е посочено, че в едномесечен срок от връчването му на страната, срещу която е постановено, тя може да поиска от въззивния съд отмяната му, ако е била лишена от участие поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовката за съдебно заседание ; налице е била невъзможност страната да узнае за връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебно заседание поради особени непредвидени обстоятелства или е била налице е невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.Тъй като подадената от жалбоподателя молба по чл.240 от ГПК озаглавена „жалба” не е съдържала нито едно от основанията предвидени в тази разпоредба съдът, двукратно е дал точни, ясни и изчерпателни указания за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок.В този срок молителят не е представил каквото и да било уточнение, поради което молбата законосъобразно е върната от съда.
Поради това определението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.4.2014 г, постановено по гр.дело № 854/2014 г на Софийски градски съд, Втори „Г” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.