1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
[населено място], 24.10.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 50/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] за отмяна на решение от 20.10.2011г., постановено по в.т.д. № 294/2011г. на Русенския окръжен съд. С решението, след отмяна на решение на Русенския районен съд по гр.дело № 11783/2010г. е отхвърлен установителния иск на касатора – ищец срещу И. К. И. за установяване по отношение на него на вземането на дружеството за сумата от 5462.81 евро – главница на основание издаден запис на заповед от 21.02.2008г., ведно със законната лихва, за която сума има издаден заповед за незабавно изпълнение от 16.06.2010г. по гр.дело №4523/2010г. на Р.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон – чл.281, т.3 пр. първо ГПК. Позовава се на предпоставките за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
В писмен отговор ответникът И. К. И. чрез адв. Д. К. оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/или процесуално право при наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
За отхвърли иска по чл.422 ГПК, Русенският окръжен съд е приел, че не е налице надлежно връчване на нотариалната покана и съответно предявяване на записа на заповед с определен срок на предявяване за определяне на падежа, поради което не е настъпила изискуемостта на вземането. След като вземането не е изискуемо, съдът е трябвало да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение. Този извод е направен след преценка на доказателствата по делото за връчване на нот. покана и процесуалните норми, уреждащи начина на връчване на нот. покани на юридическите и физически лица. По делото няма спор, че записа на заповед е с издател юридическото лице [фирма] , авалиран от ответника като поръчител на задължението по записа на заповед. Съдът е приел, че няма редовно връчване на нот.покана по реда на чл.47 ГПК, тъй като няма отбелязване от лицето връчител на поканата причината връчването да се осъществи по този ред, а не по реда на чл.50, ал.4 ГПК относима за връчване на книжа, вкл. нот. покани за търговци.
Касаторът формулира следния правен въпрос: в случаите, когато запис на заповед, издаден на предявяване се предявява за плащане с нотариална покана и нотариалната покана не е връчена лично на издателя на записа на заповед – юридическо лице, а чрез залепване на уведомлението по реда на чл.47 във връзка с чл.50, ал.4 ГПК, без да е посочена причината за връчване по този начин и въпреки, че знанието за нотариалната покана е стигнало до знанието на адресата, записа на заповед може ли да служи като годно изпълнително основание за установяване на размера на задължението, посочен в същия. Жалбоподателят поддържа, че за да е налице подлежащо на изпълнение вземане по отношение на издателя и авалиста не е необходимо записа на заповед да е предявен за плащане и се позовава на т.3 на ТР №1/2005г. на ОСТК на ВКС. Позовава се също на противоречие с решение №1 от 1.03.2010г. по т.д.№ 520/2009г., решение №1221 по гр.д. №1305/2000г. на ВКС, решение № Ф-94 от 17.12.2010г. по т.д. № 92/2010г. на САС, решение №291 от 7.04.2010г. по гр.дело № 1214/2009г. на ВКС, ГК.
С оглед на решаващите мотиви на въззивния съд, поставения от касатора въпрос не е обуславящ изхода на делото. Съдилищата са приели, че записа на заповед е редовен от външна страна менителничен документ, тъй като отговаря по форма и съдържание на чл.535 ТЗ, т.е. удостоверява вземане за сумата за която е издаден. Решението на въззивния съд, че за да настъпи падежа на вземането по записа на заповед трябва да бъде предявен на издателя, не е в противоречие с ТР №1/2005г. на ОСТК на ВКС, прието при действието на отм. ГПК, поради което не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този извод следва от уговорения в записа на заповед срок на плащане – на предявяване, но не по късно от 1.05.2010г. В т.3 на ТР са дадени задължителни за съдилищата указания да се извършва проверка дали е настъпил падежа на вземането по записа на заповед, представено като несъдебно изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. Разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК, приложима за издаването на изпълнителни листове по чл.417, т.9 ГПК, задължава също съда да извърши проверка дали вземането е изискуемо. Не е налице противоречие с решение № 1 по т.дело № 520/2009г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е направено разграничение между минителницата и записа на заповед и условията за плащане на вземането по тях. Записа на заповед не се предявява на издателя. Издателят на записа на заповед е платец по документа, знае с каква сума се е задължил на поемателя и условията при които ще настъпи падежа на вземането. Затова предявяването му за плащане е само покана за изпълнение на поетото задължение. Менителницата задължително се предявява на платеца, тъй като той не е издател на ценната книга. За него се поражда менителничното задължение само ако то приеми менителницата. В решение №1221 по гр.дело №1305/200г. на ВКС, постановено по отменения ГПК също е прието, че за да настъпи падежа на вземането по записа на заповед, на задълженото лице трябва да бъде отправена покана за плащане.
Не основателно е позоваването на решение Ф -94 по т.дело № 92/2010г. на САС и решение № 291 по гр.дело № 1214/2009г. на ВКС, ГК доколкото преценката за приложението на чл.50, ал.4 и чл.47 ГПК е направена въз основа на установените по делото конкретни факти при връчване на нотариалната покана от длъжностното лице за търговеца – юридическо лице, надлежно констатирани и отразени в документа за връчване на поканата, респ. на съдебни книжа по второто дело. В последното е прието, че длъжностното лице при връчване на съобщението отразява от къде черпи сведения за ненамирането на адресата, респ. за преместването му, за да залепи уведомление на вратата при условията на чл.47, ал.1 ГПК. По конкретното дело въззивният съд е приел, че връчването на нот. покана е станало в нарушение на разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК, доколкото в поканата длъжностното лице не е отбелязало обстоятелствата, които са наложили връчването да се извърши чрез пускането на поканата в пощенската кутия на адресата – чл.47 ГПК. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК / т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая приложението на правните норми е обусловено от конкретните констатации за призоваваното лице – търговец, поради което не може да се приеме, че има различно тълкуване и приложение на правните норми – чл.50, ал.4 и чл.47 ГПК.
В обобщение не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед на резултата на касационното обжалване на ответника по касация ще следва да бъдат присъдени документираните разноски с договор за правна защита и съдействие от 30.12.2011г. в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.10.2011г., постановено по в.гр.дело № 294/2011 г. на Русенския окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на И. К. И. от .с. М., [община] разноски 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ