О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 690
София,03.12.2015 г.
Върхъвният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретаря
и с участието на прокурор
изслуша докладваното от съдия М. Славчева
ч.т.д. № 1993/2015 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Диагностично-консултативен център І- П.” Е., [населено място], срещу определение № 39 от 03.02.2015 г. по т.д. № 138/2015 г. на ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане жалбата му /озаглавена частна жалба/ срещу решение № 248 от 02.10.2014 г. по в.т.д.№ 271/2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и моли за неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че се обжалва решение на апелативен съд, с което след като е констатирана нередовност на жалбата за отмяна по реда на чл. 25 ЗТР на отказ на длъжностното лице при Агенцията по вписванията да впише заявени от настоящия жалбоподател обстоятелства, е обезсилено постановеното от първоинстанционния съд решение. Изложени са съображения, че тъй като касационен контрол не е предвиден за решението на апелативния съд по чл. 25 ЗТР, то подадената срещу това решение жалба е процесуално недопустима.
Определението е правилно.
Налице е хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като решението на апелативния съд, постановено по отказ за вписване на обстоятелства в Търговския регистър, не подлежи на обжалване пред ВКС съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗТР. В случая съставът на апелативния съд е обезсилил решение на окръжен съд по чл. 25 ЗТР, но същото е постановено от апелативния съд в качеството му на въззивна инстанция, произнасяйки се по допустимостта на образуваното охранително производство. В този смисъл произнесения от него съдебен акт има характера на решение и е изключено от касационен контрол, поради което той е окончателен и правилно съставът на ВКС е оставил жалбата срещу него без разглеждане като процесуално недопустима.
По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Разноски за производството не се дължат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 39 от 03.02.2015 г. по т. д. № 138/2015 г. от ВКС, I т. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: