О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 30.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 14.10.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2781 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 и по чл.274, ал.2, пр.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на В. В. С., чрез адв. Б.Б.-САК, против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1501/13.06.2014 год., по ч. гр.д.№ 2026/2014 год., с което е отменено определението на Софийски градски съд от 25.03.2014 год., по гр.д.№ 4052/2014 год. за допускане на обезпечение на бъдещите искове на настоящия частен жалбоподател чрез налагане възбрана върху подробно индивидуализиран недвижим имот, находящ се в квартал 2 по плана на [населено място], м. „К. –запад”, собственост на ответника по същите – „А.-СН”Е., [населено място] и чрез налагане на запор върху всичките 100 дяла, всеки от по 50 лв., на обща стойност 5 000 лв., представляващи 100 % върху капитала на това търговско дружество, които дялове са регистрирани в Търговския регистър като дялове на втория бъдещ ответник – А. М. С., при парична гаранция от 5000 лв. и при условията на чл.278, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК молбата за допускане на обезпечение, основана на чл.390 и сл. ГПК е оставена без уважение. Със същото определение е оставена без разглеждане и частната жалба на В. В. С., срещу горепосочения първоинстанционен съдебен акт, в частта му за определяне парична гаранция, вносима от последната, като молител, в размер на сумата 5 000 лева..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно определение, по съображения за липса на изложени мотиви за отмяна на допуснатото обезпечение. Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност, поради допуснато нарушение на процесуалния закон – несъобразяване на „допълнителната норма на ГПК- чл.396, ал.2 ГПК”.
Ответникът по частната касационна жалба страна – А. М. С., чрез пълномощника си адв. Т.Р., е възразил по основателността и в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба, в частта, с която е отменено определението на СГС, постановено в обезпечителното производство по гр.д.№ 4052/2014 год. и вместо него е оставена без уважение молбата на В. В. С.,основана на чл.390 и сл. ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно задължителните постановки в ТР № 1/21.07.2010 год., по т.д.№ 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС постановеното от въззивния съд определение, с което се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд за допускане обезпечение на иска, или за оставяне на молбата за допускане на обезпечение без уважение не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС.
Постановените в обезпечителното производство съдебни актове имат привременен характер по отношение на самото исково производство, поради което същите нямат преграждащ за развитието на последното ефект, нито с тях се дава разрешение на други самостоятелни производства по см. на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Следователно ВКС се произнася по жалби срещу тези съдебни актове само в хипотезата, когато са били постановени за първи път от въззивния съд, или когато след отмяна на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция уважи молбата за допускане на обезпечение.
Поради изложеното, в разглеждания случай, новелата на чл.396, ал.2, изр.2 ГПК, в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год., според която на касационно обжалване пред ВКС подлежи определението на въззивния съд, ако с него е допуснато искането обезпечение, на която частният жалбоподател се позовава, не може да обоснове различен правен извод.
При отсъствие на надлежно възникнало в полза на частния жалбоподател процесуално потестативно правомощие на частна жалба, за касационната инстанция отсъства процесуална възможност да се произнесе по основателността на въведените касационни основания.
Отделен в тази вр. е въпросът, че „ липсата на смисъл в мотивите на въззивния съд”, каквото оплакване касаторът въвежда, не са основание за недопустимост на постановения въззивен съдебен акт, а евентуално за неговата неправилност, която по изложените по – горе съображения не подлежи на проверка от касационната инстанция по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
В останалата и част, подадената частна жалба, подлежаща на разглеждане по реда на чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК, е процесуално допустима.
Определението на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. В. С. срещу първоинстанционния съдебен акт в частта за определената за внасяне от молителя парична гаранция има преграждащ развитието на производството по делото характер, поради което подлежи на последващ инстанционен контрол.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Макар и непрецизно, поради бланкетно изложени мотиви, определението на въззивния съд, в тази му част е правилно, като краен резултат.
Обстоятелството, че след отмяна на постановения в обезпечителното производство съдебен акт на СГС, искането на молителя В. В. С. за допускане обезпечение на бъдещите и искове е оставено без уважение, изключва наличие на правен интерес от предприетото от същата, като молител, обжалване основателността и размера на определената и за внасяне парична гаранция. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно във всеки стадии на съответното производство, като отсъствието и само по себе си е достатъчно, за да се отрече допустимостта на подадената частна жалба. Затова, като е съобразил горното Софийски апелативен съд правилно е приложил процесуалния закон.
Водим от изложените съображения, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като недопустима, частната касационна жалба на В. В. С., чрез адв. Б.Б.-САК, против въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1501/13.06.2014 год., по ч. гр. д.№ 2026/2014 год., в частта, с която е оставена без уважение молбата за обезпечаване на бъдещите и искове срещу ответниците „А.-СН”Е., [населено място] и А. М. С..
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд № 1501 /13.06.2014 год., по ч. гр. д.№ 2026/2014 год., в прекратителната му част, с която е оставена без разглеждане частната жалба на В. В. С., вх. на СГС № 42077/03.04.2014 год., срещу определението на СГС от 25.03.2014 год., по гр.д.№ 4052/2014 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта за оставяне без разглеждане частната касационна жалба на В. В. С. вх.№ 8534 / 10.07.2014 год./ с плик/, може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК, в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: