О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
С., 04.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.10. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К. М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
т.дело № 563/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Национална агенция за приходите/НАП/, чрез М. Й., публичен изпълнител с юридическа правоспособност, с вх.№1095 от 10.03.2011 год. на Великотърновския апелативен съд, срещу решение №29 от 07.02.2011 год. по в.т.д.№137/2010 год. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение №99 от 20.07.2010 год.по т.д.№92/2010 год. на Плевенския окръжен съд, в частта, с която е определена началната дата не неплатежоспособността- 17.06.2005 год. В останалата част, с която е открито производството по несъстоятелността за длъжника [фирма] [населено място] по негова молба на основание чл.632, ал.1 във вр. с чл.626, ал.1 , във вр. с чл.625, ал.1 ТЗ още първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Въззивният съд е възприел изводите на окръжния съд, че спиране на плащанията е проява на неплатежоспособността, свързана с обективните предпоставки на неплатежоспособността, дефинирани в чл.608, ал.1 ТЗ.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е определена началната дата на неплатежоспособността е неправилно, постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения- въпреки че въззивният съд е установил непогасени публични задължения възникнали в много по-ранен период, е определил началната дата на неплатежоспособността на 17.06.2005 год.,когато длъжникът е направил последните си плащания към НАП. Установените от вещото лице показателите за ликвидност и финансова автономност, които характеризират обективното състояние на неплатежоспособност, доказват, че още към 31.12.2003 год., че длъжникът е бил в невъзможност да погасява задълженията си с наличните краткотрайни активи. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като счита, че в обжалваното решение определянето на момента за настъпване на неплатежоспособността е в противоречие с практиката на ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът НАП въобще не е формулирал правните въпроси, обусловили изхода по конкретното дело, поради което не е посочил общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Обсъждането на приложените решения на ВКС и съдържащите се в тях коефициенти, характеризиращи обективното икономическо състояние на неплатежоспособност, не представлява точно и мотивирано формулиране на значимия за конкретното дело правен въпрос, свързан с определяне началната дата на неплатежоспособността. Те са относими към изпадането на длъжника в неплатежоспособност, което обективно икономическо състояние е безспорно установено, а и решението на Плевенския окръжен съд, в частта, с която е длъжникът е обявен в неплатежоспособност, е влязло в сила.
Представените от НАП решения на ВКС, са постановени по реда на чл.218в ГПК, отм., поради което подържаното от касатора допълнително основание за достъп до касация следва да се квалифицира по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Не формулирането на общото основание за селектиране на касационната жалба само по себе си е достатъчно тя да не бъде допусната до касационен контрол. Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото и трите цитирани решения на ВКС се отнасят до икономическите показатели, характеризиращи състоянието на неплатежоспособност, а не и до спиране на плащанията. А и по въпроса за определяне началната дата на неплатежоспособността, като последица от изпадане в състояние на неплатежоспособност, е формирана задължителна съдебна практика. С решение №33 от 07.09.2010 год. по т.д.№915/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че правнорелевантни са спиранията на плащанията, които са последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №29 от 07.02.2011 год. по в.т.д.№137/2010 год. на Великотърновския апелативен съд, ГК, с което е потвърдено решение №99 от 20.07.2010 год.по т.д.№92/2010 год. на Плевенския окръжен съд, в частта, с която е определена началната дата не неплатежоспособността- 17.06.2005 год. за длъжника [фирма].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: