О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 09.12. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 670/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от С. Д. С., приподписана от адвокат Н, срещу определение № 2* от 20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 1621/09 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно определение в сила е оставено определение № 9* от 23.06.2009 г. по гр. д. № 9074/07 г. на Варненския районен съд в частта, с която без уважение е оставена молбата на ищеца, сега жалбоподател, за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 5, б. “о” от Закона за държавните такси /ЗДТ/. Изложени са съображения, че посочената разпоредба не визира освобождаване на инвалидите, какъвто в случая е ищецът с призната 79.70% неработоспособност, от заплащане на държавна такса и разноски по водените от тях като ищци съдебни дела, само причина на инвалидизацията им. Противоречивата съдебна практика приложението на чл. 5, б. “о” ЗДТ в редакцията, публикувана в ДВ, бр. 55 от 1991 г., е преодоляна с изменението на нормата, обнародвано в ДВ, бр. 100 от 1996 г. Инвалидността се взима предвид от съда при преценката на материалното състояние на лицето по реда на чл. 63, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./. По искането за освобождаване на това основание вече има произнасяне с влязло в сила определение за отказ, но и с обжалвания сега съдебен акт съдът е взел предвид данните в тази насока и е формирал извод, че не може да се приеме ищецът да не разполага с достатъчно средства да заплаща държавна такса и разноски по делото.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил като съществен материалноправен въпрос този за освобождаването от държавни такси и разноски по делата. От изложението става ясно, че се иска произнасяне по въпроса за разграничението на основанията по чл. 63, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./ и по чл. 5, б. “о” ЗДТ.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице когато конкретна правна норма е неясна или непълна, поради което има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл или когато се налага корективно тълкуване поради промяна на практиката на Върховния касационен съд. С изменението на ЗДТ, публикувано в ДВ, бр. 55 от 1991 г., е създадена новата б. “о” на чл. 5, предвиждаща, че се освобождават от заплащане на държавни такси инвалидите, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, както и в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия. Посочената редакция на нормата е създала предпоставки за противоречива практика по прилагането й. В едни случаи посочените категории лица са освобождавани от такси само ако са налице условията на чл. 63, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./. Застъпвано е и обратното становище, че те се освобождават от държавна такса по силата на самия закон. По тази причина до Върховния съд е отправено предложение за издаване на тълкувателно решение, но искането е отклонено с решение № 1/92 г. от 15.06.1993 г. по гр. д. № 2/92 г. на ОСГК. Изложени са съображения за наличието на празнота /непълнота/ на закона, която не може да бъде попълнена по пътя на тълкуването на Върховния съд.
С последвало законодателно изменение съгласно редакцията, публикувана в ДВ, бр. 100 от 1996 г., празнотата е отстранена, като нормата е придобила съдържание: инвалидите, бременните и майките с деца до 6-годишна възраст, сираците, в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия.
П. съдебна практика трайно приема, че основанията по чл. 63, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./ и по чл. 5, б. “о” ЗДТ за освобождаване от държавна такса и разноски по делата са различни, както е приел и въззивният съд в обжалваното определение. В случай, че не са налице основанията по чл. 5, б. “о” ЗДТ, то следва да се обсъди приложението на чл. 63, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./ при заявено от ищеца искане в този смисъл. Така е процедирал и въззивният съд в разглеждания случай. Законът е приложен правилно, а конкретната хипотеза не разкрива особеност, така че произнасянето от Върховния касационен съд да допринесе за развитието на правото. Останалите доводи в изложението на касатора представляват оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение и не могат да обосноват приложение на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 1621/09 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: