1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София, 27.07.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 124/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1673 от 22.10.2009 г. по гр. д. № 1992/2009 г. на П. окръжен съд в сила е оставено решение № 223 от 12.06.2009 г. по гр. д. № 1433/2008 г. на Асеновградския районен съд в частта, с която Ц. Г. Т. е осъдена да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на М. Б. П. да ползува тавана от двуетажна жилищна сграда, построена в гр. А., ул. “Крива” № 9, и да й предостави свободен достъп до него.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответницата с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответницата по касация – ищца по делото, не е подала писмен отговор.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че процесуалноправният въпрос за допустимостта на негаторния иск е разрешен в противоречие с решение № 139 от 23.11.1985 г. на ОСГК на Върховния съд и определение № 49 от 30.10.2008 г. по гр. д. № 3020/2008 г. на ВКС, III-то г. о. Жалбоподателката се позовава на тази част от решението от 1985 г., в която е прието, че ако един съсобственик завладее общата вещ изцяло, без да има основание за това, другият съсобственик може да иска своята част от вещта с иска по чл. 108 ЗС, и като твърди, че ищцата никога не е владяла и ползувала тавана, счита, че предявеният иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС е недопустим. Това решение е неотносимо към разглеждания случай, тъй като в него доводът за недопустимост на иска е бил свързан не с неговата правна квалификация – чл. 108 ЗС или чл. 109, ал. 1 ЗС, а с това, че искът не е предявен срещу всички съсобственици. Понятието “практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката, формирана от определенията, постановени в производство по допустимостта на касационното обжалване по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Затова и определението от 2008 г. не може да послужи като основание при преценката по допустимост на касационното обжалване.
Материалноправният въпрос за обема права, които ищцата притежава по отношение на първия етаж от жилищната сграда, не е от значение за изхода на спора, който има за основен предмет друг обект от двуетажната жилищна сграда – тавана. Без значение поради това е и въпросът дали ищцата притежава целия първия жилищен етаж или част от него и на какво правно основание – придобивна давност, или давност и сделка. Ето защо и решение № 2639 от 19.01.1996 г. по гр. д. № 3457/1994 г. на ВС, IV-то г. о., за прекъсване течението на давността с признанието на владеещия съсобственик, че е съсобственик, а не пълен собственик на имота, е неотносимо към разглеждания случай.
Определящ изхода на спора е материалноправният въпрос за характера и принадлежността на правото на собственост върху спорния обект – таванът на сградата, жилищата съответно на първия и на втория етаж от която са самостоятелни обекти и принадлежат на различни съсобственици. Въззивният съд е приел, че таванът представлява едно общо помещение, състоящо се от четири стени и покрив, което се е ползувало за склад. Доколкото липсват доводи, а и данни да е изграден като жилище, ателие, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други обекти, съдът е приел, че дори да е бил обща част по предназначение, а не по естеството си, след като не е променено предназначението му по общо съгласие на всички собственици, то таванът представлява обща част на сградата – етажна собственост. Това разрешение е в съответствие, а не в противоречие с ТР № 34 от 1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК на ВС, както счита жалбоподателката, включително и с тази част на тълкувателния акт, според която промяната на предназначението може да се извърши със съгласието на всички етажни собственици – изрично или мълчаливо, с фактически или правни действия. Жалбоподателката счита, че в случая такова съгласие е изразено в н. а. № 301/1974 г., във връзка с прибавката в същия, според която таванският етаж ще бъде изключителна собственост на съпруга й Г. А. Т.. Позовава се на определение № 181 от 12.03.2009 г. по гр. д. № 5238/2008 г. на ВКС, II-ро г. о., което не се включва в понятието “съдебна практика” по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, и на решение № 330 от 16.05.2006 г. по гр. д. № 2418/2004 г. на ВКС, IV-то г. о. С разпоредбата на чл. 475, ал. 3 ГПК /отм./ законът урежда формата, в която следва да бъдат направени поправки, прибавки или съкращения, които могат да обхванат всички елементи от съдържанието на акта, ако с тях не се изменя характерът на договора, и ако са извършени преди актът да е станал окончателен. Решението от 2006 г. е постановено по повод спор за нищожност на нотариалното действие съгласно чл. 472 ГПК /отм./ във връзка с чл. 475, ал. 3 ГПК /отм./ поради неспазване на предвидената форма за поправка – преди актът да е станал окончателен. В настоящия случай въззивният съд е отказал да придаде правно значение на поправката по съображения, че същата не е допусната поради неточност или техническа грешка, а защото добавеният текст изцяло променя волята на договарящите страни. Изложил е и съображения, че тъй като таванът съставлява обща част на сградата, той не може да е обект на прехвърлителна сделка. Следователно, решаващият мотив по въпроса за собствеността върху тавана е различен от този в представената от жалбоподателката съдебна практика. С оглед изложеното не може да се приеме, че още с учредяването на правото на строеж е било взето решение за промяна предназначението на тавана от таван в тавански етаж, който да бъде изключителна собственост на собственика на втория жилищен етаж. Затова и разрешението, дадено от въззивния съд, относно принадлежността на правото на собственост върху спорния обект, не противоречи на ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1673 от 22.10.2009 г. по гр. д. № 1992/2009 г. на П. окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 223 от 12.06.2009 г. по гр. д. № 1433/2008 г. на Асеновградския районен съд по уважения иск по чл. 109, ал. 1 ЗС относно тавана на двуетажната жилищна сграда, построена в гр. А., ул. “Крива” № 9.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: