О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
София 21.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 161/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Я. К., град С., приподписана от пълномощника му адвокат Л, срещу решение №1423 от 18.11.2009 г. по гр. дело №709/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 05.01.2009 г. по гр. д. №1917/2005 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу И. за б. е. при БАН иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 45 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е установено виновно и противоправно деяние на служители на ответника.
Ответникът по касационната жалба И. за б. е. – БАН, град С., счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси относно възможността да се търси отговорност както от работодателя, така и от конкретни физически лица като в първия случай не е необходимо да се посочват поименно съответните длъжностни лица, осъществили увреждането. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Посочено е ППВС №7 от 1958 г. и са представени решение №537 от 07.04.2003 г. по гр. д. №430/2002 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №1412 от 11.01.2008 г. по гр. д. г. на ВКС, ІV-б г.о.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №1423 от 18.11.2009 г. по гр. дело №709/2009 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение. Съобразно посоченото по-горе ППВС отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа.В съответствие с тази съдебна практика е прието, че правото за обезщетяване е налице само при пълно доказване на всички елементи на гражданския деликт /виновно и противоправно деяние, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя – възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й. Въз основа на това е направен решаващият извод, че искът е неоснователен, тъй като по делото не е установено виновно и противоправно деяние на служители на ответника. Ето защо и повдигнатите въпроси не могат самостоятелно да обусловят допускане на касационно обжалване на обжалваното решение. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1350 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1423 от 18.11.2009 г. по гр. дело №709/2009 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА К. Я. К., град С., да заплати на И. за б. е. – БАН, град С., 1350 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.