О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
гр.София, 15.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 731 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. П. срещу решение № 155 от 29.04.2008 г. на Софийския градски съд, ВК, IV-то „Д” отделение, постановено по гр.д. № 3* от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 17.10.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийския районен съд, ГК, 50 състав за отхвърляне на предявен от Н. В. П. срещу ОСЗГ К. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на С. В. О. на възстановяване на правото на собственост върху два земеделски имота: 1. имот с площ от 4,500 дка, находящ се в землището на с. В., м.„О” при съседи: братя А, С. С. и Б. П. и 2. имот с площ от 4,500 дка, находящ се в землището на с. В., м.”К” при съседи: братя А, Р. и Р. А.
Касаторката твърди, че решението е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС са решени следните въпроси: 1. За приложението на пар.30 от ЗИД на ЗСПЗЗ /публ.в ДВ бр.13 от 2007 г./, който поставя бившите собственици на земеделска земя в неравностойно положение спрямо други случаи, предмет на които не е земеделска земя, 2. Д. включването на земеделски имот в ТКЗС е едно от условията за реституция на този имот по реда на ЗСПЗЗ и 3. Д. бившият собственик е бил лишен от правото си на собственост. Като практика на ВКС, на която според нея противоречи обжалваното решение, касаторката е посочила 2 решения на Конституцинния съд на РБ, 2 Тълкувателни решения на ОСГК на ВКС и 13 решения на състави на ВКС.
Ответникът ОСЗ К. и С. община- район К. не вземат становище по жалбата.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В случая по първия посочен от касаторката въпрос за приложението на пар.30 от ЗИД на ЗСПЗЗ /публ.в ДВ бр.13 от 2007 г./ не е посочена практика на ВКС, в която този въпрос да е решен по различен начин от обжалваното решение. В съответствие със закона, в обжалваното решение тази разпоредба е приложена във връзка с разпоредбата на чл.11, ал.2, изр.2 от ЗСПЗЗ /изм. ДВ бр.13 от 2007 г./, като не са допуснати свидетелски показания за доказване правото на собственост на наследодателя на ищцата по висящото към датата на приемането на това изменение на закона производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Действително, тази разпоредба значително затруднява възможността на ищците в производствата по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ да докажат правото на собственост /особено когато сочат като придобивно основание давностно владение/ и ги поставя в неравностойно положение спрямо ищците по дела за собственост на други, неземеделски имоти, но това тяхно неравностойно положение би могло да се преодолее само с изменение на закона, а не и с дадено от ВКС превратно тълкуване на ясната разпоредба на пар.30 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /публ.в ДВ бр.13 от 2007 г./.
Вторият посочен от касаторката въпрос /дали включването на земеделски имот в ТКЗС е едно от условията за реституция на този имот/ е без значение за изхода на настоящото дело, по което не са представени никакви доказателства за правото на собственост на наследодателя на ищцата върху претендираните земеделски имоти. Поради това независимо как се е произнесъл въззивния съд по този въпрос, не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Третият посочен от касаторката въпрос /дали бившия собственик е бил лишен от правото си на собственост/ е фактически, а не правен, поради което произнасянето на въззивния съд по този въпрос не би могло да бъде в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените решения, които са постановени по отношение на други имоти, на други собственици и при друга установена фактическа обстановка.
Поради гореизложеното не е налице посоченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и касационното обжалване на решението на СГС не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 155 от 29.04.2008 г. на Софийския градски съд, ВК, IV-то „Д” отделение, постановено по гр.д. № 3* от 2007 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.