О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.690
гр.София,29.07 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 89/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Г. Г. О. от гр. Ш. против решение от 14.05.2008 год. по гр.дело № 56/2008 год. на Ш. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 815/06.11.2007 год. по гр.дело № 1219/2007 год. на Ш. районен съд и иска по чл.108 ЗС е отхвърлен.
Касаторът поддържа основанието, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, признавайки изтеклата в полза на ответника придобивна давност, но в противоречие с практиката на ВКС, изразена в цитираните: решение № 2* по гр.дело № 559/1980 год., решение № 1* по гр.дело № 1249/1963 год., решение № 649 по гр.дело № 477/1992 год. и решение № 2* по гр.дело № 2132/2003 год.
За да уважи възражението на ответника за изтекла придобивна давност за периода от снабдяването му с нот.акт през 1996 год. до предявяване на ревандикационния иск от ищеца през 2007 год., въззивният съд е приел, че по отношение на процесния недвижим имот е неотносима земеделската реституция по ЗСПЗЗ, на чиито придобивен способ не се позовава и самият касатор. Касаторът, респ. неговите праводатели се легитимират с нот.актове № 132 от 2005 год./за покупко-продажба/ и нот.акт № 176/1993 год. /за покупко-продажба/. В последният нот.акт са описани предходни нот.актове от 1961 год. и от 1959 год./неприложени по делото/. Имотът, идентифициращ се с № 192 и сграда, фигурира в кадастралните планове от 1975 год. и се намира в землището на гр. Ш., крайградска зона в цялата западна и северна част на сграда, която е била застроена с жилищни сгради за постоянно обитаване, какъвто статут е имала и изградената още през 1950 год. сграда, находяща се в процесния имот. Поради селищния си характер имотът не попада в приложното поле на реституционния ЗСПЗЗ и по отношение на него не е проведена земеделска реституция, поради което по отношение на него въззивният съд е приел за неотносима забраната за придобиването му по давност.
Касационният съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото съдебната практика, цитирана от касатора в решение № 1* по гр.дело № 1249/1963 год. е неотносима към спора. Предмет на настоящия спор е претенция за ревандикиране на недвижим имот, спор, различен от разгледания по гр.дело № 1249/1963 год., с приложение на други правни норми – чл.68, 69 и чл.111 ЗС, при разглеждането на владелческия иск по чл.75 ЗС. Същите съображения са относими и за съдебната практика, цитирана в гр.дело № 559/1980 год., в която е разгледан спор, по отношение на който са приложени други правни норми – чл.99 и чл.100 ЗС. Изводите на касационния съд, обосновани в решение № 649/1993 год. по гр.дело № 477/1992 год., според които добросъвестният владелец, придобил имота на правно основание от несобственик, става собственик, ако упражнява фактическа власт върху него постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно в продължение на предвидения в чл.79, ал.2 ЗС давностен срок не могат да ползват касатора, нито неговия праводател, защото се легитимира, като добросъвестен владелец, съгласно нот.акт № 132/2005 год., а ревандикационният му иск е предявен две години след това – на 04.05.2007 год., а и с оглед на възприетите от съда гласни доказателства, за отсъствие на фактическа власт. Изводите на въззивния съд са в същия смисъл на цитираната съдебна практика. Тези съображения са относими и за цитираното от касатора решение по гр.дело № 2132/2003 год., според което способът придобиване по давност е приложим, когато имотът е имал селищен характер и не са били налице ограниченията на действащите към този момент закони.
Водим от горното касационният съд счете, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и като констатира, че ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, в размер на 650 лева, ги постави в тежест на касатора, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 14.05.2008 год. по гр.дело № 56/2008 год. на Ш. окръжен съд, по касационната жалба на Г. Г. О. от гр. Ш., с вх. № 5071/27.06.2008 год.
ОСЪЖДА Г. Г. О. от гр. Ш. да заплати на В. К. Т. от гр. Ш. разноските за касационната инстанция, в размер на 650/шестстотин и петдесет/лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: