Определение №690 от по търг. дело №533/533 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е  Л  Е  Н  И  Е
№ 690
 
                     гр.София,  01.12.2009г.
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и девета година  в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
                                                                         МАРИАНА КОСТОВА
 
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 533/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
            Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “Е” АД, гр. В. срещу решение №277 от 09.03.2009г., постановено по в.гр.дело №1870/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №2103 от 25.06.2008г. на Варненския районен съд по гр.дело №1846/2008г., с което касаторът е осъден да заплати на С. Д. В. сумата от 1188.47 лв., представляваща цената на платена без правно основание ел.енергия и неустойка за просрочено плащане за периода 23.03.2007г. до 28.08.2007г. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението, а в изложението си към касационната жалба поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с необходимостта “ от ясно разграничаване на двете хипотези – проверка на средството за търговско измерване от една страна, съгласно чл.36, ал.6 от О. условия на договорите за продажба на ел.енергия на “Е” АД и съставения протокол за демонтаж на средството за търговско измерване”, като касаторът счита, че основание за корекция на сметката е заключението на съставения констативен протокол от експертиза №89-09-ЕЛ/31.08.2007г. и именно “разграничаване на въпросната процедура и момента на нейното започване би следвало да е обект на изследване и до колко чл.73 от О. условия на договорите…. е приложим към конкретния казус….”.
Ответникът по жалбата С. Д. В. в писмен отговор счита касационната жалба за недопустима, тъй като касаторът не е посочил съществения правен въпрос, основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че изложените съждения касаят единствено тълкуването на О. условия на договора за доставка на ел.енергия. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Същата обаче не следва да се допуска до разглеждане по същество поради отсъствие както на първата и основна предпоставка, така и на допълнителна по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съдът е сезиран с иск по чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД от С. В. за осъждане на касатора за заплащане на исковата сума, като получена при начална липса на правно основание. За да уважи предявения иск, съдът е извършил тълкуване на чл.36, ал.2 и чл.73 от О. условия за продажба на ел. енергия и е приел на база на събраните по делото доказателства, че в случая е допуснато от електроразпределителното предприятие нарушение на реда на съставяне на констативния протокол по чл.73 от О. условия на договора, поради което не може да бъде основание за прилагане на корекцията по чл.40, ал.2, т.2, а от тук и основание за заплащане на сумата от 1188.47 лв.
Допустимостта на касационното обжалване е очертана в чл.280, ал.1 ГПК и предполага произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, спрямо който е налице едно от основанията по т.1, т.2 и т.3. Материалноправният или процесуалноправен въпрос, от решаващо значение за изхода на делото, е винаги специфичен за конкретното дело. В този смисъл преценката за допустимост, която трябва да направи ВКС е възможна доколкото има изложени от касатора доводи в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за правния въпрос и допълнителните три предпоставки на закона. В случая касаторът не е формулирал правния въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за уважаване на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което не е изпълнена първата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване въззивното решение. Не е налице и втората допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Отправената до ВКС необходимост от ясно разграничаване на двете хипотези за съставяне на протокол за демонтаж на средството за търговско измерване и проверка на средството за търговско измерване е довод за неправилност на решението, защото се отнася до дейността на съда по същество по преценка на фактите и доказателствата по делото, а не до тълкуването и прилагането на правна норма. За да е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която го урежда, какъвто не е настоящия случай.
С оглед на резултата от касационното обжалване и направеното от ответника по касация искане по чл.80 ГПК, следва да му се присъдят документираните разноски в размер на 500лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №277/09.03.2009г., постановено по в.гр.дело № 1870/2008г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА “ Е. ОН Б. П. ” АД, гр. В. да заплати на С. Д. В. от гр. В. разноски в размер на 500лв.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top