3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
С., 01.08.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 702 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 147 от 22.05.2012 год. по т.д.№ 165/2012 год. на Варненски апелативен съд.
Произнасяйки се по въззивните жалби на [фирма] и на [фирма] срещу Решение № 19 от 16.01.2012 год. по т.д.№ 139/2007 год. на Добричкия окръжен съд, съставът на апелативния съд е отменил решението на Д. в частта с която е бил уважен за сумата 34508.29 лв., предявеният от акционерното дружество иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и го е отхвърлил, като погасен, чрез прихващане. Счел е за основателен за сумата 21302.23 лв., предявеният от [фирма] по реда на чл.211 ГПК иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, поради което е отменил отхвърлителното решение на Д. в тази част и е уважил иска до посочения размер. Потвърдил е първоинстанционния акт в останалите му част с които исковете на страните са били уважени или отхвърлени.
Като основание за допускане на касационно обжалване, [фирма] е посочил чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на два въпроса, формулирани така: 1./ Предявяването на исковата молба има ли характер на покана от кредитора за изпълнение на задължения, съгласно чл.84 ал.2 ЗЗД?; 2./ Какъв е начинът за определяне на давността за вземане, представляващо обезщетение за забавено плащане?
Позоваването е на: Решение № 1615/1996 год. по гр.д.№ 1678/95 год. на ІV г.о. на ВС; Решение по гр.д.№ 742/2003 год. на Кюстендилския районен съд; Решение № 757/2008 год. по т.д.№ 544/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на ГПК-1952 год.; Решение № 1069/2008 год. по гр.д.№ 2900/2007 год. на ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на ГПК-1952 год.; Решение № 144/2012 год. по гр.д.№ 1086/2011 год. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.303 и сл.ГПК; Решение от 29.02.2012 год. по гр.д.№ 9309/11 год. на Софийски градски съд и Решение № 98/2012 год. по гр.д.№ 1217/2011 год. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.303 и сл.ГПК.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Претендира разноски.
Преди всичко, неправилно е разбирането на касатора за характеристиката на въпроси, обуславящи допускането на касационен контрол. Това не са въпроси, които касаторът поставя към ВКС с оглед изясняване на правата и задълженията на страните по спора, а правни въпроси по които въззивният съд се е произнесъл – в хипотезите на т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК или пък произнасянето по които от страна на ВКС би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поставените от [фирма] са свързани с преценка/обсъждане на конкретни доводи и възражения по делото и оттам – правилността на изводите на въззивния съд. Т.е. касае се за произнасяне по чл.281 т.3 ТПК, а не по чл.280 ал.1 ГПК.
На второ място, дори да се приеме, че се касае за произнасяне по правни въпроси (становище, което съдебният състав не споделя), основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице, поради това, че нито един от съдебните актове, изброени по-горе, не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР І 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и не обуславя прилагането на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на която се позовава касаторът.
Ще следва да бъдат присъдени разноски на ответника по касация в размер на 5000 лв., съобразно възнаграждението, посочено в приложеното към отговора адв.пълномощно.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 147 от 22.05.2012 год. по т.д.№ 165/2012 год. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.