О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
[населено място], 15.10.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 3662/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №345 от 23.05.2013г., постановено по ч.т.дело №290/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение № 715/19.02.2013г., постановено по т.д. № 2724/2012г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата му по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на ДТ по предявените искове, като неоснователна. В частната касационна жалба [фирма] излага съображения за причините, поради които е бил възпрепятстван за внесе ДТ – заплащане оперативно лечение на майка му и недостатъчност на срока, определен му от съда, за да събере сумата за ДТ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулира следните въпроси: допустимо ли е освобождаване от ДТ на търговец, който не разполага с парични средства и представлява ли непредвидимо обстоятелство необходимостта за заплащане на операция на майката на управителя около 5000 лв., когато той е едноличен собственик на капитала. Като допълнителен критерий се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [община] поддържа становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочел материалноправен въпрос от значение за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото определението е съобразено с трайно установената съдебна практика, алтернативното искане е за оставяне на частната касационна жалба без уважение. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима.
За да потвърди определението на В., с което е отказано на частният жалбоподател да му бъде възстановен срока по чл.64, ал.2 ГПК за заплащане на ДТ по предявените искове, ВАС е приел, че дори управителят на дружеството да е заплатил сумите за оперативна интервенция на майка му, липсват доказателства с тази сума да е ангажирано дружеството. Прието е също, че обективната невъзможност на изпълнение на парично задължение не е основание за освобождаване на длъжника по арг. на чл.81, ал.2 ЗЗД, поради което не са налице “ особени непредвидими обстоятелства”, които жалбоподателят не е могъл да преодолее.
Първият въпрос не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК , защото частният жалбоподател е поискал възстановяване на срок за внасяне на ДТ , а не освобождаване от заплащане на ДТ. Не е налице соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на втория въпрос за допускане на определението на Варненския апелативен съд до касационен контрол, поради които определението не следва да се допуска до касационен контрол.
За да бъде възстановен пропуснат срок законът изисква да е налице “особено непредвидено обстоятелство”, станало причина за пропускане на срока и от друга преценката, че “страната не е могла да го преодолее”. Преценката за независещите за страната причини за пропускане на процесуалното действие е конкретна за всеки един случай. Наличието на “особени непредвидими обстоятелства”, станали причина за пропускане на срока, трябва да се доказва от страната, а не само да се твърди. Има трайно установена съдебна практика по тълкуването на закона / чл.64, ал.2 ГПК/, поради което въпросите не са от значение и за развитие на правото. За “особени непредвидими обстоятелства” съдебната практика приема внезапно заболяване на страната, което има изненадващ характер, военни или природни бедствия, т.с. само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. Такива обстоятелства в молбата за възстановяване на срока за внасяне на ДТ не се съдържат. Липсата на парични средства по арг. на чл.81, ал.2 ЗЗД не е особено непредвидимо обстоятелство за възстановяване на срока за обжалване.
В обобщение на горното соченото основание за допускане на обжалването определение не е налице, затова състава на първо търговско отделение ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение №345 от 23.05.2013г., постановено по в.ч.т.д. № 290/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: