О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 691
София 16.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5758/2014 г. по описа на Първо гражданско отделение,за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Софийския апелативен съд , гражданска колегия, 10 състав № 1070 от 22.05.2014г. по гр.д.№ 1690/2013г.
Ответниците Л. И. С. и Ж.-И. –Б. чрез процесуалния пълномощник адв. Д. изразяват становище, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд , първо гражданско отделение обсъди доводите на страните във връзка с основанията по чл.280 ал.1 ГПК и намира следното:
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е отменил решението на Софийския градски съд, І г.о. , 10 състав 0 7.01.2013 г. по г.д.№.9042/11г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявения от Л. И. С. и Ж.-И. –Б. против [фирма] [населено място] установителен иск за собственост за имоти с идентификатор 68134.2095.689 с площ 2585кв.м. и идентификатор №.68134.2095.690 с площ 106кв.м. Съдът е приел, че тези имоти са собственост на ищците, на които са възстановени по реда на чл.1 ЗВСОНИ.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос следва ли да има пълна идентичност между отчуждения имот и претендирания от Л. И. С. и Ж. И. Б. имот, за да бъде уважен иск по чл.124 ал.1 ГПК във връзка с чл.1 ал.1 ЗВСОНИ спрямо [фирма] , ако в хода на исковото производство не е констатирана пълна идентичност. Въпросът не е от значение за делото, защото по спор за собственост, предмет на доказване е идентичността на съответната част от имота, предмет на иска. В случая апелативният съд е приел въз основа на събраните във въззивното производство доказателства, че независимо от промените в статута на отчуждения имот до деактуването му , той е идентичен с имотите, за които е предявен иска според заснемането им по кадастралната карта, от което следва, че е установил пълна идентичност. Обстоятелството, че стар имот пл. № 27 е с по-малка площ от имот пл.№ 620 и е нанесен в одобрената кадастрална карта с два имота, не дава основание да се приеме, както се поддържа от касатора, че съдът е уважил иска въпреки липсата на идентичност на имотите.
Вторият правен въпрос за разпределяне на доказателствената тежест между страните по отношение на изискването на чл.4 ЗВСОНИ бившите собственици да не са били обезщетени и длъжен ли е ответникът по иск за собственост да докаже факта на получаване на обезщетение като основание , което изключва реституцията е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС – решение № 171 от 10.04.2012г. по гр.д.№ 1328/2010г. , І г.о.
С оглед на изложеното , не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд , гражданска колегия, 10 състав № 1070 от 22.05.2014г. по гр.д.№ 1690/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: