О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 19.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври , две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1683/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Р. Н. П. ,чрез адв В. Й. срещу решение №3857от 01.06.2017г по в.гр.дело № 3090/2017г. на Софийски градски съд , постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради съкращение на щата , като е потвърдено решение от 07.09.2016г по гр.д.52790/2015г на Софийски районен съд , с което исковете с правно остнование чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени. Прието е ,че съкращението по чл. 328,ал.1 т.2 КТ на заеманата от ищеца длъжност „ръководител сектор” „Връзки с обществеността” е реално , заличена е и липсва в новото щатно разписание на „НДК- Конгресен център” длъжността ,която е била единствена и независимо че е създаден нов отдел „Културни центрове” ,това не засяга длъжността на ищцата. Уволнението следва във времето премахването на щатната бройка , работодателят е доказал законността на уволнението – фактическият състав на прекратителното основание и когато се съкращава единствена щатна длъжност , тогава работодателят няма задължение за подбор . За неоснователен е приет довода на ищцата , че е била премахната само ръководната функция , но не и трудовата функция – връзки с обществеността, предвид други щатни длъжности в РR отдела. Съкратена е ръководната длъжност , а съкращаването обхваща всички трудови функции на длъжността . Отхвърлен е и доводът за превратно упражняване право на уволнение и нарушение на чл. 8 КТ ,в която връзка съдът е обсъдил и свидетелските показания за да приеме ,че не е установено работодателят да е целял прекратяване на трудовия договор с конкретния служител и не с оглед интересите и нуждите на работата.Съгласно мотивите на въззивния съд няма и доказателства за междуличностни конфликти, така както се твърди в исковата молба.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се изтъква противоречие с ТР №3 от 16.01.2012г по т.д № 3/2011 ОСГК , кано се цитират част от мотивите :„При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности (трудови функции) и при намаляване обема на работа ,прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите ,заемащи съкращаваната длъжност …… задължително се предпоставя подбор ,който става част от правото на уволнение „
Според изложението на касаторката , противоречието е по три въпроса :
– реално ли е съкращаването на щатното разписание ,когато се съкращава длъжността ръководител сектор”Връзки с обществеността” и се премахва само ръководната функция ,но не и трудовите функции на тази длъжност и в новото щатно разписание са запазени тези трудови функции.Във въпроса са цитирани няколко съществуващи длъжности – една щатна бройка „ръководител отдел” и няколко щатни бройки „експерт РR” ,вкл. незаети .
– Работодателят длъжен ли е да извърши подбор и да предложи на Р. Н. П. да заеме една от незаетите длъжности,тъй като по образование и квалификация многократно превъзхожда служителя,заемащ длъжността ръководител на отдел, както и служителите заемащи други длъжности в същия отдел.
– Налице ли е нарушение на императивната правна норма , забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал.1 КТ от страна на работодателя М. Б. .
Като обосновка се изтъкват поддържаните от защитата на ищцата в хода на делото фактически и правни доводи и оценки ,че поведението на изпълнителния директор е било недобросъвестно. Посочва се от работодателя закриване на една щатна бройка, а се открива нова бройка„ експерт изследване на книгата” което означава че протоколираната цел „реорганизация на дейността за намаляване на разходи” не може да бъде постигната, а това се прави за да бъде уволнена ищцата.Няма как да се намалят разходи ,след като се създава нова щатна бройка. Прилагат се решение № 232/2011 на ІV г.о и реш. № 228/2014г на І г.о на ВКС , чието съдържание не се коментира в изложението.Към обосновката на въпросите се отнася тезата на защитата , че не е налице закриване на единствена щатна бройка,тъй като е премахната само ръководната , но не и трудовата функция на заетите с дейността да осъществяват връзки с обществеността служители , поради това е следвало да се извърши подбор между всички служители в отдела,включително ръководителя му .
Ответникът по жалбата не е заявил писмен отговор.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .
Смесва се въпросът кои фактически обстоятелства са от значение за преценката на съда в трудовия спор дали едно съкращение на щатна длъжност е реално или фиктивно и кога ,при положение че съкращението в щата е реално, работодателят е длъжен да извърши подбор, макар съкратената длъжност заемана от съответния работник или служител да е била единствена. И на двата въпроса въззивният съд е отговорил съгласно установените в съдебната практика на ВКС разрешения и правни критерии .( решение № 126 от 2011г по гр.д № 1227/2010 ІІІ г.о ВКС , решение № 752 от 2010г по гр.д. № 1095/ 2009г на ВКС ІV г.о ,реш.№246 от 2011 по гр.д № 1152/2010 ІІІ го. , реш.№668 от 2010 по гр.д № 1582/2010 г ІІІ г.о ,реш. № 293 от 2012 по гр.д № 229 /2012 ІV г.о и др. ,включително с разрешението на въпроса в ТР № 3/16.01.2012 на ОСГК).Липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК
Цитираният в изложението текст от мотивите на ТР №3 от 16.01.2012г по т.д № 3/2011 ОСГК защитата възприема превратно като указание , че подборът задължително е предпоставен при съкращаването и на една длъжност.В цялост,цитираният текст е смислово свързан с посоченото в предишните две изречения от мотивите на тълкувателното решение,чието съдържание касаторката игнорира.В тълкувателното решение изрично е изтъкнато ,че при съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието работодателят не е длъжен да извършва подбор .
Критерият за това дали длъжността е единствена при работодателя,е трудовата функция като съдържание на отделната длъжност.Ищцата е ръководила служители в едно направление (сектор) за връзки с обществеността ,в рамките на отдела за външни комуникации и в йерахично отношение длъжността й не е съпоставима с тази на горестоящия ръководител на отдел,не е съпоставима като трудова функция и с експертните длъжности на служителите на нейно подчинение,независимо дали заемащият я ръководител- сектор има или не качествата да върши и работата им и може да ги замества . Посочената в длъжностна характеристика трудова функция на длъжността е да ръководи методически и административно сектора , да носи отговорност за организацията на работата, да разпределя ,възлага и координира задачите на служителите, което решаващо е съобразено от въззивния съд . Не е налице се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По втория формулиран въпрос ,при сега действащата нормативна уредба в Кодекса на труда работодателят няма задължение да предложи на служител с ръководни функции ,чиято единствена длъжност се съкращава, да заеме друга свободна длъжност – експертна или ръководна, в друго направление , или йерархично ниво . Следва да се посочи ,че в изложението не се изтъква , нито е налице практика на ВКС , която да опредметява различно виждане по този въпрос.
По третия формулиран въпрос въззивният съд е изградил преценката си в съответствие с установената практика на ВКС кога е налице злоупотреба с право на уволнение и не е налице обосновка по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Приложеното решение № 228/2014г на І г.о на ВКС няма връзка с поставените в изложението въпроси .В решение №232/2011г по гр.д № 871/2010г на ІV г.о е посочено ,че оборването на презумпцията за добросъвестност по чл. 8,ал.2 КТ е в тежест работника или служителя , както е съобразил и въззивния съд в оспорваното решение .
Общо изложените по трите въпроса съображения на защитата не подкрепят поддържаното основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК при допускане до касационно обжалване .При извода ,че съкращението на заеманата от ищцата длъжност, която е била и единствена по щат,е реално ,е съобразен е критерият в установената съдебна практика на ВКС, когато специфичната ,същностна трудовата функция на тази длъжност не може да бъде разглеждана отделно от ръководната такава,заличена като съдържание на отделна длъжност. Касае се за функции, същностни за отделните видове работа (реш.№246 от 2011 по гр.д №1152/2010 ІІІ г.о,реш.№752 от 2010 по гр.д№1095/2009г ІV г.о,реш.№293 от 2012 по гр.д.№229/2012г ІV г.о и др.).Въззивният съд е съобразил указанията в установената практика на ВКС при изследване на длъжностните характеристики за конкретно съпоставените в твърденията на ищцата длъжности ,при изслушани свидетел във връзка с фактическото естество на работата е отчел и йерархическото различие. При направените по делото фактически изводи на съда,които обемат установените, релевантни за изхода на спора обстоятелства, работодателят няма задължение за подбор .
Воден от горното Върховен касационен съд , ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №3857от 01.06.2017г по в.гр.дело № 3090/2017г. на Софийски градски съд
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .