5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
[населено място], 19.08.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3265/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от Й. К., чрез адв. Т. Д. срещу решение № 1161/3.06.2014г., постановено по гр.дело № 638/2014г. на Софийския апелативен съд.
Касаторът счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и за необосновано. Позовава се на критериите за селектиране на касационна жалба по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответниците по жалбата Н. М. М. и А. Д. М., граждани на И. заявяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване по съображения изложени в писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
След отмяна на първоинстанционното решение, Софийският апелативен съд е уважил предявения от ответниците по касация Н. М. М. и А. Д. М. иск с правно основание чл.55, ал.1, предложения трето ЗЗД за сумата от 30 000евро/ частичен/ от сумата от 77 066.43 евро, като платена на отпаднало основание по развален предварителен договор за продажба на недв. имот ап. №44, ет.5 със застроена площ 93.5 кв.м., ведно с ид.части на сградата, [жилищен адрес] намиращ се в поземлен имот №176118, местността „С. И.” [населено място]. За да уважи предявения частичен иск, въззивният съд е приел за доказано, че ищците са заплатили на ответното дружество сумата от 76 036.47 евро / чрез няколко превода/, ответникът се е снабдил с разрешително за ползване на сградата на 14.11.2008г. Окончателен договор не е сключен в сроковете по чл.8 – до шестдесет работни дни от издаване разрешение за ползване на сградата, от който момент започва да тече срокът за продавача за определяне дата за сключване на окончателен договор и уведомяване на купувачите. Прието е, че продавачът е изпаднал в забава по отношение изпълнението на изискуемо задължение по договора, след като не е предприел действия по прехвърляне собствеността на имота в уговорения срок чрез уведомяване на купувача за дата и място на сключване на окончателния договор по предвидения в договора начин – писмено и при това на посочения адрес за кореспонденция /чл.24/. От този извод е изведен друг, че продавачът е изпаднал в забава още преди да отправи предупреждението за разваляне на сделката, обективирано с поканата от 09.06.2011г и по този начин кредиторът – продавач като неизправна страна не е разполагал с потестативното право да инициира разваляне на процесния предварителен договор. Но дори и условно да се приеме, че сключването на окончателен договор в уговорения срок е препятствано единствено от поведението на купувачите /въпреки, че кореспонденцията по електронен път е изключена от доказателствата по делото/, за неправилни са приети от съда изводите на първоинстанционния съд за доказана изправност на продавача по договора. Съдът не е съобразил клаузата на чл.8 от предварителния договор, с която определянето на точна дата и час на окончателната сделка е възложено на продавача, който се е задължил при завършеност на обекта с разрешение за ползване да уведоми писмено купувачите по факс или на посочения в самия договор /чл.24/ адрес за кореспонденция. След като ответникът не е сторил това по начина указан в чл.8 от договора е налице виновно неизпълнение на договорно задължение за надлежно уведомяване на ищците за окончателната сделка. По тази причина като неизправна по договора страна въззиваемият –ответник не може да се ползва от разпоредбата на чл.93, ал.2 изр. 2 ЗЗД да задържи получената по договора като задатък сума /чл.18.1/, доколкото задатъкът освен обезпечителна функция спрямо изпълнението на договора, има и обезщетителна функция и може да ползва само изправната по договора страна. С получаване на исковата молба от ответното дружество, с която ищците са отправили волеизявление до ответника за разваляне на договора, ако не предложи изпълнение в седмодневен срок /каквото не е предложено в хода на процеса/, САС е счел договорът за развален. Развалянето на договора има предвиденото в чл.88, ал.1 изр. 1 ЗЗД обратно действие, тъй като същият не е с продължително или периодично изпълнение и от този момент се дължи връщане на получените престации.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
По касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК:
По първия материалноправен въпрос за: Правното значение и последиците на връчване на нот.покана за сключване на окончателен договор, когато същата е получена от лице, което не е изрично писмено упълномощено за това от купувача, но е пълномощник на купувача касаторът поддържа като допълнителен критерий т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е приел, че поканата не е породила правно действие по отношение на ищците по делото, тъй като същата е връчена на посредник при сключване на договора [фирма] вместо лично на ищците, поради което не е спазена клаузата чл.24 от договора, в която са посочени адресите им за кореспонденция. Изложен е също аргумент, че продавачът е изпаднал в забава преди да оправи предупреждение за разваляне на договора, обективирано в поканата от 9.06.2011г., и по точи начин като неизправна страна по договора не е разполагал с потестативното право да инициира разваляне на договора.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, доколкото по така поставения въпрос не се констатира противоречие с приетото в решение №112 от 2.07.2013г.гр.дело № 1011/2013г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В цитираното решение ВКС, ГК приема, че няма пречка отправената до съсобственика покана да се счита за връчена, когато е получена от лице, което не е упълномощено за това от съсобственика, стига същата да е стигнала да неговото знание. По конкретното дело съдът не се е произнесъл и няма изложени мотиви, че поканата е била съобщена или връчена на ищците по делото. Изложеното дава основание да се приеме, че липсва обективен идентитет при произнасянето по правния въпрос, поради което не се констатира твърдяното противоречие. По този въпрос няма основание да се допусне касационно обжалване на решението, след като по втория изложен от съда аргумент, обусловил изводите му за уважаване на иска, касаторът не е посочил допълнителен критерий. Съгласно ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС допълнителните основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, и който е от значение за точното прилагане на закона за : Възможността исковата молба да служи като покана по смисъла на чл.87 ЗЗД, като договорът се счита за развален в случай, че ответникът не е предложил изпълнение в хода на процеса. Въпросът попада в общото основание за достъп до касация, тъй като съдът се е произнесъл, че исковата молба може да съдържа волеизявление – покана за изпълнение на договора към длъжника по договора, както и за разваляне на договора. Касаторът обаче не обосновава допълнителните критерий. Определенията по чл.288 ГПК не формират съдебна практика, съгласно дадените в ТР №2/ 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. В същото е прието, че становището на отделния тричленен състав относно правилността на една или друга съдебна практика по правния въпрос, по който се търси произнасяне от ВКС, изразено в определение по чл. 288 ГПК, представлява само едно правно мнение, което не е в състояние да разреши по окончателен, обвързващ страните по делото начин този въпрос. Във фазата по допускане на касационно обжалване дейността на отделния състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Не е налице критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото касаторът се позовава само един от елементите на основанието „ точното прилагане на закона”. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС основанието „ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото „ формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, ако произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми; когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго, каквито аргументи от страна на касатора не се излагат.
По въпроса за : Задължението на въззивния съд да се произнесе по всички въведени в предмета на делото възражения срещу съдебнопредявеното вземане на ищеца, които са от значение за изхода на делото и по конкретно по възражението за погасяване на иска по давност. Действително с отговора на исковата молба ответникът се е позовал на изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца. Възивният съд не се е произнесъл по това възражение. Настоящият състав намира обаче, че този въпрос не се явява от значение за изхода на делото, доколкото петгодишната давност за вземания по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо / чл.114, ал.1 ЗЗД/. В случая то е станало изискуемо от момента на получаване на исковата молба от ответника – 26.07.2013г., съдържаща волеизявление за разваляне на договора. Това е момента, от който е отпаднало основанието, на което е платена сумата и от който е започнала да тече погасителната давност / Постановление №1 от 28.05.1979г. по гр.дело № 1/79г. на Пленума на ВС/.
По четвъртия въпрос за : Правното значение за приемането на доказателства на насрещната страна и неоспорването на доклада на съда, в който тези доказателства са приети касаторът не обосновава допълнителен критерий „за точното прилагане на закона”, като следва да се имат предвид изложените по – горе мотиви по втория въпрос относно критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК „ от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”.
В обобщение касаторът не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответниците по касация не са направили искане за присъждане на разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1161/3.06. 2014г., постановено по в.гр.дело № 638/2014 г. Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: