3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
С., 02.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 431 /2010 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 , във вр. с ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр. С. против определението на Софийски апелативен съд от 26.03.2010 год., постановено по в.т.д.№ 69/2010 год., с което по реда на чл.389 и сл. ГПК е допуснато обезпечение на предявения от [фирма], гр.С. срещу настоящия частен жалбоподател установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване право на собственост върху недвижим имот, представляващ магазин – западен, със склад и сервизно помещение, находящ се в [населено място], [улица], с площ 51 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от дворно място, съставляващо УПИ ІІІ, кв.399, м.”Център” по плана на [населено място], цялото с площ 401.70кв.м., което място съставлява част от ПИ № 3 от 399 кв.м. по плана на [населено място], м.”Център”, целият имот с площ 980 кв.м. при граници на имота по скица- [улица], поземлени имоти пл.№ 4, 5, 6,7 и 2 и за отмяна на нотариален акт № 110, т.V, рег.№ 6503, н.д.№ 846/2008 год., на нотариус И. И. с рег.№ 384 в НК и вписан като акт 104, СХХХVІ, рег. 37835, чрез налагане възбрана върху горепосочения имот.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.389 и сл. ГПК, предвид липсата на конкретни доказателства по делото от обезпечителна нужда и съответствие на наложената обезпечителна мярка с характера на предявената установителна искова претенция и търсената с нея защита от ищеца.
Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е депозирала отговор.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, попадащо в обхвата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, което е постановено за първи път от въззивния съд, обосновава правен извод, че допускане на касационното обжалване не е обвързано от наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съгласно процесуалното правило на чл.391 и сл. ГПК, кумулативните условия, при които съдът може да допусне обезпечаване на предявения пред него иск включват не само неговата допустимост и вероятна основателност, но и доказана от молителя, предвид събраните по делото доказателства, обезпечителна нужда.
Последната произтича от целта на обезпечението, а именно- да осуети опасността от настъпване на промени в спорното право, вкл. и чрез отнемане възможността на ответника да предприеме такива през времетраенето на процеса.
Затова правилно при така събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който в полза на молителя, като ищец, е постановен първоинстанционен съдебен акт на СГС и по предявения установителен иск за собственост срещу настоящия частен жалбоподател е отменен издадения на последния нотариален акт, въззивният съд, пред който искането, основано на чл. 389 и сл. ГПК е заявено за първи път, е счел, че предпоставките на закона, въведени кумулативно от законодателя са налице и молителят е установил с годни доказателствени средства правния си интерес от обезпечаване на исковата си претенция до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт.
Що се касае до адекватността на наложената обезпечителна мярка, то съобразена същата със защитаваното субективно материално право и вида на търсената защита, сочи на обосноваността и.
Обстоятелството, че наложената като обезпечителна мярка възбрана на недвижимия имот се вписва в нотариалните книги по партидата на длъжника и от този момент извършените от собственика последващи разпоредителни сделки с възбранения имот се считат за недействителни спрямо кредитора, по чието искане същата е допусната е достатъчно, за да се приеме, че в разглеждания случай, в който наред с оспорване правото на собственост на ответника се претендира и отмяна на издадения нотариален акт, с който същият се легитимира като собственик, така наложената обезпечителна мярка е в пълно съответствие с обезпечителната нужда на ищеца и доводите на частния жалбоподател в противна насока са лишени от основание в закона.
Допълнителен аргумент в подкрепа на приетото от въззивния съд наличие на обезпечителна нужда е постановеното непосредствено след допускане на обезпечението въззивно решение № 217/28.04.2010 год. по делото, с което именно въз основа на събрания доказателствен материал, възприет за обуславящ по критерия на чл.391 ГПК евентуалната основателност на предявения иск, е мотивирано потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт на СГС.
Водим от тези съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд от 26.03.2010 год., постановено по в.т.д.№ 69/2010 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: