ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 691
София, 23.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 5445/2014 год.
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. В. Г. от [населено място] , чрез процесуалния му представител адв.М. М. срещу разпореждане от 18.8.2014 г, постановено гр.дело № 307/2014 г на Шуменски окръжен съд, с което е върната подадената от Т. В. Г. касационна жалба вх.№4337/11.8.2014 г срещу решение № 166 от 14.7.2014 г по въззивно гр.дело № 307/14 г на Шуменски окръжен съд.В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и незаноносъобразно.Въззивното решение подлежи на касационно обжалване и не е налице процесуалната пречка по чл.280 ал.2 от ГПК, тъй като предявения иск в размер на 5 000 лв е частичен, но общага му цена е в размер на 120 000 лв, поради което при отхвърлянето му се формира сила на присъдено нещо за непредявената разлика, което обосновава допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по частната жалба А. „П. ” не взема становище по същата.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че обжалваното решение е постановено по предявен от Т. В. Г. срещу А. „П. ” със седалище в [населено място] частични искове с правно основание чл.49 ал.1 от ЗЗД в размер на 5 000 лв иск, в общ размер на 120 000 лв и иск в размер на 1547, 22лв, представляваща лихва за забава върху претендираната главница.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.Производството по тези дела е двуинстанционно. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че след като се касае за предявени частични искове, които макар и да не надвишават прага определен в чл.280 ал.2 от ГПК, са такива с обща цена над този размер поради което решението по тях не може да бъде изключено от касационен контрол.Допустимостта на касационното обжалване, с оглед цената иска, се определя от цената на съдебно предявеното право с предприетите изменения в хода на производството по делото.След като съдебно предявеното право е с цена на иска под 5 000 лв, въззивното решение постановено по него не подлежи на касационен контрол.
По тези съображения обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.8.2014 г, постановено гр.дело № 307/2014 г на Шуменски окръжен съд, с което е върната подадената от Т. В. Г. касационна жалба вх.№4337/11.8.2014 г срещу решение № 166 от 14.7.2014 г по въззивно гр.дело № 307/14 г на Шуменски окръжен съд като процесуално недопустима.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.