4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
С., 28.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1178/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Г. К. – от [населено място] срещу Решение № 379 от 18.07.2011 г. по т.д. № 944/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено Решение № 306 от 26.07.2010 г. по т.д. № 96/ 2010 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по делото, с което решение е отхвърлен иска на В. Г. К. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] за установяване, че не дължи 83 114.90 лв. по запис на заповед от 28.12.2004 г., с издател [фирма] – [населено място] в полза на [фирма] -гр. П. за сумата 120 000 лв. и за обезсилване на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 186/2006 г. на ПРС, с оплакване за незаконосъобразност. В Допълнение към касационна жалба жалбоподателят отново поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като по издаден по реда на чл. 242 ГПК (отм.) изпълнителен лист въз основа на запис на заповед по чл. 237 б. ”е” ГПК (отм.), е запазена възможността длъжникът да се брани по реда на чл. 439 ГПК. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че предявеният отрицателен установителен иск, че не дължи сумата 83 114.90 лв. по запис на заповед, е с правно основание чл. 254 ГПК (отм.), като изброяването в §2 ал. 9 от ПЗР на ГПК не е изчерпателно. Излага също, че предявеният иск не е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, като с иска по чл. 254 (отм.) ГПК се търси защита относно несъществуването на едно материално правоотношение или право, който иск е с по-тесен предмет – изпълняемо право, и само длъжник, срещу когото е издаден изпълнителен лист, е активно легитимиран да установи по исков ред, че задължението, за което е започнало принудително изпълнение не съществува, и последица от уважаване на иска е прекратяване на изпълнителното производство, който правен ефект не може да се постигне с отрицателния установителен иск по общия ред. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Представя копия от два невлезли в сила съдебни акта.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмени Отговори, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е посочил решения по делото правен въпрос и с представените актове на долустоящи на ВКС съдилища не доказва да се решава противоречиво, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не сочи решения правен въпрос и подаденото изложение не удовлетворява нито един от селективните критерии по чл. 280 ал. 1 т. 1- 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск и е прекратено производството по делото, цената на който не е до 10 000 лв., на основание чл. 280 ал. 2 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, с което решение е отхвърлен иска на В. Г. К. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] за установяване, че не дължи 83 114.90 лв. по запис на заповед за 120 000 лв. от 28.12.2004 г. с издател [фирма] – [населено място] в полза на [фирма] – [населено място] и за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Изложени са съображения, че предмет на производството е твърдяната от ищеца недължимост на сума, за която на основание чл. 237 б. ”е” ГПК (отм.) [фирма] се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца в производство по чл. 242 ГПК (отм.), ищецът е обжалвал определението за издаване на изпълнителен лист, потвърдено по ч.гр.д.№ 1374/2007 г. на ПОС и не се е възползвал от възможността да иска спиране по чл. 250 ГПК(отм.). Съдът е посочил, че предявеният на 16.02.2010 г. отрицателен установителен иск не може да бъде разгледан по чл. 254 ГПК (отм.), нито по чл. 97 ал. 1 ГПК (отм.), а само по реда на чл. 424 ГПК, твърдения за което ищецът не излага, а и не са налице ограничителните условия на чл. 424 ГПК, които изключват допустимостта на иск по чл. 124 ал. 1 ГПК. Затова е обезсилил решението, с което е разгледан недопустим иск по чл. 254 ГПК (отм.) и е прекратил производството по делото.
Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен и служебно да го допусне до касация, като жалбоподателят не следва да подвежда недопустимостта на решението под основанията за допускане на касационно обжалване. Затова съдът в настоящия състав не разглежда възраженията на ответниците, че е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване поради непосочване на решения по делото правен въпрос и необосноваване на някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въззивно решение е недопустимо – с него е разгледан иск, какъвто не е предявен – иск по чл. 254 (отм.) ГПК и не е разгледан предявеният иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК.
Производствата по предявен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.), предоставен в защита на длъжника за оборване материалноправните предпоставки на изпълнителния процес, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 01.03.2008 год., не се обхващат от §2 ал. 9 ПЗР на ГПК. Въпреки това, за длъжника съществува правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на суми, произтичащи от несъдебни изпълнителни основания. Този иск ще черпи своето правно основание в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 ГПК, аналогичен на иска по чл. 254 ГПК (отм.). По въпроса за защита на длъжника в изпълнителния процес с общия установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена преди влизането в сила на сега действащия ГПК, има трайно установена практика на ВКС: постановените на основание чл. 290 ГПК решения от ВКС, задължителни за долустоящите му съдебни инстанции: Р.№129/14.10.2011 г. по т.д.№ 864/2010 г. на І ТО и Р.№216/28.08.2012 г. по т.д.№ 913/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, също и Опр. №262 от 30.04.2009 г. по ч.т.д.№265/2009 год. на ВКС, ІІ ТО.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението и след внасяне от жалбоподателите на следващата се държавна такса, да се разгледа касационната жалба по същество. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 379 от 18.07.2011 г. по т.д. № 944/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса 1662.28 лв. на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в.бр.22/28.02.2008 г.), след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: