О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
гр.София, 07.06.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N433 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 27.10.2010г. по гр.д.№509/2010г. на Окръжен съд Хасково в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.150 КТ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят – А. “М.” – София поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил А. “М.” да заплати на Х. С. сумата 2439,27 лева на основание чл.150 КТ и сумата 374,95 лева на основание чл.86 ЗЗД, за положен извънреден труд, за периода от 18.12.2006 г. до 18.12 .2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 01.03.2010 г. до окончателното плащане на сумата. Със същото решение са отхвърлени предявените от ищеца обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ и в тази си част решението като необжалвано е влязло в сила като необжалвано.
Прието е за установено по делото, че между страните по същото е съществувало трудово правоотношение до момента на неговото прекратяване чрез заповед №10277/16.ХІІ.2009 г., с правно основание чл.328, ал.1, т.2 КТ от Директора на А. „М.”, въз основа Постановление № 302 ма Министерски съвет от 2009 г., за приемане на Устройствения правилник на А. „М.” и утвърдено длъжностно разписание на митница С. от 15.12.2009 г. Прието е също така, че Х. С. е полагал извънреден труд по смисъла на разпоредбата на чл.143 КТ, а не такъв в режима на чл.136а КТ. Взето е предвид обстоятелството, че по трудов договор е уговорена продължителност в размер на осем часов работен ден, а се е работело реално на смени от по 12 часа без да са заплатени часовете в повече, както и заключение на вещо лице, което е констатирало, че няма изработени графици и книга за положен труд, но общия брой отработени часове се явяват в повече от допустимите по КТ в размер на 435 часа, за които се дължи сумата 2439,27 лева и лихва за забава до 01.03.2010г./им/ в размер на 374,95 лева, поради което се дължи неговото заплащане на основание чл.150 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на материалноправен въпрос от значение за спора, а именно за това трудът полаган при удължено работно време с оглед разпоредбата на чл.136а КТ следва ли да се приравнява на извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на соченото основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на поставения въпрос към настоящия момент е даден в задължителната практика на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 10.12.2010г. по гр.д.№ 1076/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение от 24.06.2010г. по гр.д.№1625/2010г. ІІІ г.о. на ВКС. В същата се приема, че в случаите, когато до прекратяване на трудовото правоотношение положеният при увеличено работно време труд не е компенсиран – същият следва да бъде заплатен като извънреден Ответникът по този иск следва да докаже, че положеният при увеличено работно време труд е компенсиран, като в противен случай дължи заплащането му като извънреден труд. Полагането на извънреден труд при носенето на дежурства – като фактически въпрос – подлежи на установяване с всички доказателствени средства. При липса на редовно водена нормативно установената документация от страна на работодателя – е допустимо със свидетели да се установява продължителността на дежурствата. За положения извънреден труд работодателят дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение независимо дали е водил специална книга за отчитане на извънредния труд и независимо дали е издал специална заповед, с която да възложи на работника полагането на извънредния труд. Именно в съответствие с тази практика въззивният съд е уважил предявения иск с правно основание чл.150 КТ, а и към настоящия момент не се налага същата да бъде променяна.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 27.10.2010г. по гр.д.№509/2010г. на Окръжен съд Хасково в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл.150 КТ и чл.86 ЗЗД, по жалба на А. “М.” – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: