О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
С.,08.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 455 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Г. чрез адвокат П. П. срещу решение № 797/01.11.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по в.гр.д. № 500/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Противната страна – ищецът П. Х. Д., както и ответницата А. Д. С. не взимат становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени субективно съединени искове по чл.86 ал.1 ЗЗД от П. Х. Д. срещу Д. В. Г. и А. Д. С. за заплащане солидарно на сумата от 37200 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 66000 лв. за периода от 01.02.2003 г. до 17.07.2007 г., както и законна лихва върху главницата след тази дата до окончателното изплащане. СГС е уважил иска само срещу А. С., като го е отхвърлил срещу Д. В. Г.. По жалба на ищеца, решението на СГС е отменено в отхвърлителната му част срещу Д. В. Г. за сумата 25329 лв., като е постановено друго решение уважаващо иска за отменения размер – 25329 лв., лихва за забава върху главница от 66000 лв. за периода 17.07.2004 г. – 17.07.2007 г. както и законна лихва върху главницата от 17.07.2007 г. до окончателното плащане. САС е приел, че двамата ответници Д. В. Г. и А. Д. С. са се задължили солидарно да платят на П. Х. Д. главница от 66000 лв. по запис на заповед на 31.01.2003 г. Записът на заповед е предявен за плащане, издаден е изпълнителен лист, образувано е и изпълнително дело. Задължението не е платено на падежа 31.01.2003 г. като главницата е погасена чрез принудително изпълнение върху недвижим имот, собственост на А. С.. Прието е, че Д. Г. е в забава за плащане на поетото задължение по записа на заповед от 01.02.2003 г. като с оглед направеното възражение за давност лихвата е погасена от 01.02.2003 г. до 17.07.2004 г. и се дължи след тази дата до крайния период, така както е претендирана.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът, макар и не съвсем коректно, поради допусната грешка в посочване текста на закона – чл.87 ал.1 ЗЗД вместо чл.86 ал.1 ЗЗД, поставя въпрос във връзка с приложимата погасителна давност, конкретно нейния начален момент при обезщетението за забава при менителничните задължения. Твърди, че този въпрос е разрешен от САС в противоречие със съдебна практика – на тричленни състави на ВКС и на тричленни състави на окръжен съд. Доколкото е формулиран въпросът за началния момент на погасителната давност за обезщетението за забава при менителничните задължения, следва да се посочи, че разрешението му е обусловило изхода на спора. Но този въпрос не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора относима съдебна практика и конкретно с решение № 73/2009 г. на ВКС. Решение № 73/2009 г. на ВКС е по реда на чл.290 ГПК и касае лихва по запис на заповед, но при иск с правно основание чл. 534 ал.1 ТЗ. В случая е предявен осъдителен иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 37200 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от 66000 лв. по запис на заповед на определен падеж 31.01.2003 г., след предявяване на записа на заповед за плащане, след издаване на изпълнителен лист и след образувано и проведено съдебно-изпълнително производство. Разрешението от САС е в съответствие с ТР № 1/2005 г. на ВКС. Предявяването за плащане е предпоставка за поставяне на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението му – т.3 от мотивите на ТР № 1/2005 г. на ВКС. В случая е извършено предявяване за плащане, за което е направено отбелязване на приложения запис на заповед и няма основание длъжникът да бъде отново поканен, за да изпадне в забава, както поддържа касаторът. Останалите приложени решения – на ВКС и на въззивен съд са за лихва в други хипотези, не за менителнични задължения и са неотносими към настоящия казус, т.е. липсва допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 797/01.11.2010 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 500/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.