О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София 21.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 146/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Т. Б., град Г., приподписана от пълномощника му адвокат М. Н. , срещу въззивно решение №302 от 22.10.2009 г. по гр. дело № 435/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №67 от 23.02.2009 г. по гр.дело №1099/2008 г. на Горнооряховския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Й. Н. М. сумата 8 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от причинена средна телесна повреда – открита фрактура в горната част на костите на лява подбедреница с дислокация на фрагментите.
Ответницата по касационната жалба Й. Н. М., град В., оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, които са решавани противоречиво от съдилищата. Приложени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №302 от 22.10.2009 год. по гр. дело № 435/2009 г. на Великотърновския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не се решават противоречиво от съдилищата. По тях има трайно установената съдебна практика. В съответствие с нея в обжалваното решение е прието, че съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда според обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Според трайно установената съдебна практика решаващият съд трябва да отдели спорните от безспорните факти и да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства и не е дал разрешение по поставените от касатора процесуалноправни въпроси в противоречие с трайно установената съдебна практика. Като е обсъдил доказателствата по делото въззивният съд в съответствие със съдопроизводствените правила се е произнесъл по размера на дължимото обезщетение.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 350 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №302 от 22.10.2009 г. по гр. дело № 435/2009 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. Т. Б., град Г., да заплати на Й. Н. М., град В., 350 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.