О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 26.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Любка Богданова гражданско дело № 57 от 2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Б” А. , гр. Б., Врачанска обл. срещу въззивно решение № 1* от 30.09.2008 г. по гр. дело № 496/2008 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 7.05.2008 г. по гр.д. № 11/2008 г. на Районен съд, гр. Б. в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на В. И. Ц. сумата 1001. 89 лв. дължимо трудово възнаграждение за м. януари, февруари, март, април, май, юли и август 2005 г., за м. юни, септември, октомври и декември 2006 г. и за м. януари 2007 г., лихва за забава върху задължението за заплащане на трудовото възнаграждение в размер на 278.24 лв.; сумата 341.43 лв. неизплатена сума за храна, 252.14 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.
Ответницата по касационната жалба В. И. Ц. не е подала писмен отговор.
При проверка на допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на В. И. Ц. обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ в размер на 252.14 лв. и неизплатена сума за храна в размер на 341.43 лв. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази част се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. В настоящия случай обжалваемият интерес по двата обективно съединени иска е под 1000 лв., т.е. под определения в закона размер за допустимост на касационното обжалване. Касационната жалба в тази част е процесуално недопустима, подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт на въззивна инстанция по спор за парични вземания, с обжалваем интерес по всеки един от обективно съединените искове по-малък от 1 000 лв.
Решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта му, с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на В. И. Ц. сумата 1001.89 лв.,представляваща неизплатено трудово възнаграждение подлежи на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че съдът се произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 202 от 29.05.1997 г. по гр.д. № 256/1997 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 11 от 5.04.2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС, по които постановените решения съответствали на установената фактическа обстановка.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и който е решаван противоречиво от съдилищата.
С оглед въведеното в касационната жалба основание предпоставка за допустимостта на касационната жалба е наличието на правен въпрос от материалното или процесуалното право, по който въззивния съд се е произнесъл в обжалваното решение, който трябва да е решаван противоречиво от съдилищата.
В конкретния случай жалбоподателят не е посочил кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл, както и да обоснове наличието на основание по т.2, а именно кой е правният въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Поддържаните нарушения се свеждат до преценката на приетата по делото фактическа обстановка, което е основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК и не представлява основание за допускане до касационно обжалване.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивно решение на Врачанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта му, с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на В. И. Ц. неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1001.89 лв. и лихва за забава в размер на 278.24 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от “Б” А. , гр. Б., Врачанска обл. касационна жалба срещу въззивно решение № 1* от 30.09.2008 г. по гр. дело № 496/2008 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 7.05.2008 г. по гр.д. № 11/2008 г. на Районен съд, гр. Б. в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на В. И. Ц. сумата 341.43 лв. неизплатена сума за храна, 252.14 лв. обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и прекратява касационното производство в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 30.09.2008 г. по гр. дело № 496/2008 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението от 7.05.2008 г. по гр.д. № 11/2008 г. на Районен съд, гр. Б. в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на В. И. Ц. сумата 1001.89 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение и мораторна лихва върху същото в размер на 278.24 лв., по касационната жалба на “Б” А. , гр. Б., обл. Враца.
Определението в частта, с която касационната жалба на “Б” А. , гр. Б. е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението, а в частта с която не се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 30.09.2008 г. по гр. дело № 496/2008 г. на Врачанския окръжен съд, определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: