3
гр. д. № 5276/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 692
София, 17.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5276/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 17.04.2014 г. по гр. д. № 2411/2013 г. Бургаски окръжен съд е потвърдил решение от 15.10.2013 г. по гр. д. № 147/2013 г. на Поморийски районен съд, с което е признато за установено по отношение на И. Т. М. и [община], че М. Т. М. и С. А. М. са собственици на ? ид. ч. от апартамент с идентификатор 57491.506.57.1.2, с площ от 88 кв. м., от гараж с площ от 22 кв. м. с идентификатор 57491.506.57.1.3, от югозападно складово помещение с площ от 14.45 кв. м. на партерния етаж и от северозападното складово помещение с площ от 11.70 к в. на партерния етаж, всички съставляващи части от триетажна жилищна сграда, построена в имот с идентификатор 57491.506.57, по плана на [населено място], като е отхвърлен иска в останалата част за собственост върху описаните имоти изцяло.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците М. Т. М. и С. А. М. с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Допускането до касационна проверка се иска по разрешения от съда въпрос: когато съсобствениците на двуетажна фамилна сграда след построяването й владеят реални обекти от нея и демонстрират намерението си да станат собственици на тях, осъществен ли е акт на открита промяна на намерението да се владее и придобие реална част от сградата. Считат, че въпросът е решаващ за формираните изводи на съда и е разрешен в противоречие със задължителната практика. Позовава се на определение постановено в производство по чл. 288 ГПК по гр. д. № 2399/2014 г. на І г. о. на ВКС и решение по гр. д. № 1066/2012 г- на Шуменски районен съд, за което няма данни да е влязло в сила.
Ответникът по касация [община] е подала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата, както и че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Ответникът И. М. не е подал отговор по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
При проверка за наличие на въведеното основание за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ответникът по иска И. М. е придобил правото на собственост върху две сгради: жилищна на площ от 26 кв. м. и навес на 22 кв. м., които са били построени в държавен имот, съставлявал УПИ ІІ от кв. 160 по плана на [населено място] на основание договор за покупко-продажба сключен през 1975 г. чрез Н. съвет по реда на чл. 15 ЗСГ. Въз основа на издадено строително разрешение на него и брат му – ищеца М. М. и одобрен архитектурен проект в дворното място двамата са построили триетажна жилищна сграда, в която на първия етаж са изпълнени складови помещения и гараж, а на втория и третия самостоятелни жилища. С гласни доказателства е установено, че от построяване на сградата ищецът и съпругата му, с която е в брак от 13.10.1972 г., са живяли на втория жилищен етаж, а брат му на третия. Ищецът е ползвал и гаража и двете складови помещения описани в исковата молба.
Ответникът по иска е признал факта на владение на втория жилищен етаж от брат му и семейството. По отношение на първия етаж е поддържал, че е построен изцяло с негови средства. След завършване на сградата в този етаж са живели родителите им и най-малкия им брат, а след тяхната смърт и напускане на етажа от страна на брат им, ответникът по молба на ищеца му е предоставил ползването на гаража и двете складови помещения, с уговорката че ще ги закупи. Тази уговорка не е спазена, Ищецът е отказал да ги освободи и претендира да е придобил правото на собственост върху тях.
Ответникът по иска [община] в отговора по исковата молба заявява, че ищецът няма интерес от предявения иск срещу [община], тъй като тя не му оспорва правата върху сградата. [община] е разрешила на двамата братя да построят двуетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект от 31.03.1975 г. От построяването на сградата не е оспорвала правата им върху нея и не е дала повод за предявяване на иска. При така установените факти съдът е приел, че сградата е построена от двамата братя на основание отстъпено им право на строеж, въпреки липсата на акт за учредяване на това ограничено вещно право в полза на касатора. Приел е, че след построяване на сградата правото на собственост върху нея е придобито в режим на съсобственост от ищеца и ответника при права по ? ид. ч., като част на ищеца е и в режим на СИО, тъй като по време на построяването на сградата е бил в брак с ищцата С. М.. Тъй като в исковата молба не е направено позоваване на юридически факти, които да са довели до промяна на така придобитите права, няма позоваване на давностно владение, то искът е основателен до размер на ? ид. ч. от посочените в исковата молба обекти от сградата.
Поставеният единствен материалноправен въпрос обуславя общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него, тъй като същият е разрешен в противоречие със трайно формираната задължителна практика по приложението на института на давностно владение, неговите елементи и приложението на презумпцията, установена с чл. 69 ЗС.
Неоснователно е позоваването на посочените два съдебни акта. Определението, постановено в производство по чл. 288 ГПК не съставлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Представеното решение не съставляват практика на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като няма данни да е влязло в сила. Разяснения в този смисъл са дадени с т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.04.2014 г. по гр. д. № 2411/2013 г. Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 125.00 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: