4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
[населено място] 17. 06. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1866 по описа за 2015год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. К. Д. от [населено място], чрез процесуален представител адв.И, срещу решение от 30.01.2015г., постановено по в.гр.д.№508/2014г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 24.10.2014г. по гр.д.№1101/2014г. на Габровски районен съд, в обжалваната част относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и предоставяне ползването на семейното жилище на З. Ж. Д..
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба З. Ж. Д. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното бракоразводно решение в обжалваната от И. К. Д. част относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо етаж от къща в [населено място], на З. Ж. Д.. Съдът е приел, че жилището е съпружеска имуществена общност, построено по време на брака върху дворно място, съсобствено на И. Д. и сестра му В. Д..
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторът сочи основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: „пасивното поведение и липсата на каквито и да било усилия за преодоляване на противоречията и проблемите в семейството от всеки един от съпрузите по време на фактическата раздяла, следва ли да се отчете от съда като виновно поведение и на двамата съпрузи”; ”следва ли едно и също брачно провинение от страна и на двамата съпрузи, по-късното да се отчита като вина, а по-ранното такова да не се отчита като вина, тъй като разводът не е последвал непосредствено след него; заличава ли с обратна сила раждането на второто дете, брачните провинения, извършени до този момент”. Първият от поставените от касатора въпроси не е разрешен от въззивния съд и не е стоял за разрешаване, доколкото не е релевиран във въззивната жалба като довод за неправилност на първоинстанционното решение /предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата/ и предпоставя наличието на фактически данни, каквито не се приети за установени в обжалваното въззивно решение, поради което не представлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Вторият от поставените от касатора въпроси не е разрешен в обжалваното въззивно решение и предпоставя наличието на фактическа обстановка, каквато не е приета за установена по делото, поради което не представлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в мотивите по т.1 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса: „когато по време на брака в имот – съсобствен между единия съпруг и трето лице, бъде построена незаконно/без надлежно учредено право на строеж, сграда, в която попада семейното жилище, правото на собственост ще принадлежи ли общо на двамата съпрузи по силата на чл.21, ал.1 СК /СИО/; при горните обстоятелства може ли правото на собственост, възникнало по силата на презумпцията по чл.92 ЗС да бъде оборено /дерогирано/ от друга презумпция – тази по чл.21, ал.1 СК; при горните обстоятелства, установеният в чл.21, ал.1 СК принцип за придобиване на право, противопоставим ли е както между съпрузите, така и на трети лица; включва ли се в съпружеската имуществена общност собствеността върху идеална част от сграда, придобита по приращение от съпрузите”. Поставеният от касатора въпрос не е разрешен с никое от приложените от касатора съдебни решения /в никое от тях не е разгледана хипотеза на изграден незаконен строеж/, поради което не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това следва да се посочи, че ако правото на собнственост е различно от приетото от съда по мерките, влязлото в сила съдебно решение по отделно предявен иск, установяваващо действителното правно положение е основание за промяна на постановените мерки – решение по гр.д.№396/2012г. на ВКС, ІVг.о.
Касаторът в останалата част от изложението излага доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.01.2015г., постановено по в.гр.д.№508/2014г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: