6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
гр. София, 18.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1175 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. В. Д. срещу решение № 122 от 31.10.2016г. по в.т.д. № 256/2016г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 183 от 10.05.2016г. по т.д. № 286/2015г. на Бургаски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати държавна такса по сметка на Бургаски апелативен съд в размер на 2346,99 лева. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора [фирма] иск за приемане за установено по отношение на [фирма] /в несъстоятелност/, че последното дължи на касатора сумата 117 349,80 лева, равностойна на 60 000 евро – възнаграждение по договор за счетоводно обслужване от 19.11.2013г., дължимо за периода от 19.11.2013г. до 19.11.2014г., предявена в производството по несъстоятелност по т.д. № 293/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас, но невключено в списъка с одобрените вземания по чл.688, ал.1 ТЗ.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустмо и неправилно, тъй като е постановено при нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Поддържа, че въпреки ангажираните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до необоснования извод, че вземането му не е доказано по основание и размер. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че договорът за счетоводно обслужване не е породил правно действие поради липса на одобрение от назначения временен синдик, като излага съображения, че такова съгласие не е било необходимо, тъй като договорът за счетоводно обслужване касае обикновената търговска дейност на дружеството и тъй като определението за назначаване на временен синдик е било отменено с обратна сила поради незаконосъобразното му допускане. Счита за необоснован и изводът на въззивния съд, че няма данни за надлежно договорно изпълнение, въпреки представените доказателства, установяващи престираното от касатора добросъвестно и с грижата на добрия търговец изпълнение. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не се е произнесъл по изложените във въззивната жалба твърдения за допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство, не е допуснал исканите от касатора доказателства, неоснователно не е взел предвид в решението си свързаността между ответника и третото лице-помагач, както и проникването в производството по несъстоятелност на [фирма] на множество фиктивни кредитори, въпреки представените доказателства в тази насока и установеното намерение за източване на дружеството – длъжник още преди откриване на производството по несъстоятелност.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси:
1. Необходимо ли е съгласието на назначения като обезпечителна мярка временен синдик за сделки, съставляващи действие на обикновено управление на дружествените дела, като осигуряване на ежемесечно счетоводно или правно обслужване, адрес на управление и седалище на дружеството?
2. Договорът за ежемесечно счетоводно обслужване на дружеството представлява ли договор, обслужващ обичайната текуща дейност на дружеството?
3. Отменя ли се определението, с което е назначен по молба на кредитори временният синдик като предварителна обезпечителна мярка, при наличието на влязло в законна сила решение на въззивния съд, с което се отхвърля молбата за обявяване на дружеството в несъстоятелност? Отмяната на определението с обратно действие ли е или за в бъдеще?
Поддържа, че е налице празнота в правото и становището на ВКС по поставените въпроси би било от съществено значение за попълването й, както и за развитието на правото.
Твърди, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и, позовавайки се на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение № 43 от 04.06.2014г. по т.д. № 213/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., сочи, че с отказа да бъдат допуснати доказателствените искания на ищцовата страна се нарушава принципът на служебното начало, закрепен в чл.7, ал.1 ГПК, според който съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, както и съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/, представляван от адв. К. А., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като сочи, че и трите поставени от касатора въпроси са достатъчно изяснени в константната практика на съдилищата и не се налага обсъждането им от ВКС. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице – помагач [фирма], представлявано от адв. Р. Н. и адв. Е. Г., оспорва касационната жалба с възражение, че не е обоснована нито една от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържа, че в изложението си касаторът не е извел нито един правен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, обосновавайки твърдението си за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи, че по въпросите, по отношение на които се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е налице многобройна съдебна практика и, противно на твърденията на касатора, не само не е налице празнота в правото по тях, но и нормите в ТЗ, регулиращи тези въпроси, са точни и ясни. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, след като е обсъдил събраните по делото доказателства, е приел, че договорът за счетоводно обслужване, от който ищецът черпи права, е сключен през периода, през който дейността на ответника се е развивала под надзора на синдик – чл.635, ал.1 вр. чл.629а, ал.1, т.1 ТЗ и поради това като условие за действителността на договора следва да е налице дадено от синдика предварително съгласие за сключването му. Приел е, че такова съгласие не е било искано и дадено, поради което договорът не може да бъде противопоставен в производството по несъстоятелност и от него не би могло да възникне действително задължение за въззиваемия ответник. Изложил е съображения за неоснователност на възраженията на въззивника, че по съществото си процесният договор не представлява нова сделка, поради което не се нуждае от санкция на временния синдик, като е приел, че с договора е ангажиран ищецът на мястото на предходния счетоводител и поради това не може да се приеме, че се касае за продължаване на вече текуща дейност. Посочил е, че разпоредбата относно надзора на синдика не познава изключения от правилото с оглед естеството на деността, за която договаря търговецът.
Въззивният съд е приел още, че по представения договор липсва проведено доказване за реализирано договорно изпълнение на задълженията на изпълнителя. Посочил е, че ищецът за релевантния период не е имал назначен нито един служител на трудов договор, а управителят на дружеството е юрист по образование и поради това е заключил, че липсват данни за кадрова обезпеченост на въззивника да предостави специфичната престация по договора. Приел е, че изпращането на уведомления до различни институции не покрива материалното съдържание на ежемесечно счетоводно обслужване, както е уговорено в договора и че въпреки изрично дадените от първоинстанционния съд указания, ищецът не е ангажирал доказателства за извършвана същинска счетоводна дейност в изпълнение на уговореното. Въззивният съд е посочил още, че изводът му не се разколебава от уведомленията във връзка с ДДС декларирането, подадени от П. Д. Н., за която няма данни да е била служител на ищеца към релевантния период, а представените ведомости за заплати носят подписа единствено на изпълнителния директор на дружеството.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора материалноправни въпроси, свързани с необходимостта от предварително съгласие на временния синдик, са обсъждани от въззивния съд, но не са единствено обуславящи изхода на делото. Крайният извод за неоснователност на предявения иск е обоснован не само с липсата на предварително съгласие на временния синдик на ответното дружество за сключване на процесния договор, но и с липсата на доказателства за изпълнение на договора, което само по себе води до неоснователност на предявения иск. Поради това поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като разрешаването им не би се отразило на крайния изход на спора.
Касаторът е изложил твърдение за наличие и на основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е формулирал конкретни правни въпроси, които са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай в изложението си касаторът единствено е цитирал ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и решение № 43 от 04.06.2014г. по т.д. № 213/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. и е посочил, че с отказа да бъдат допуснати доказателствените искания на ищеца се нарушава принципът за служебното начало, закрепен в чл.7, ал.1 ГПК. По същество този довод представлява оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Така изложеното от касатора оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено процесуално нарушение не може да обоснове допускане на касационен контрол, а може да бъде обсъждано само след допуснато касационно обжалване при формулиран конкрен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на делото и констатирано наличие на допълнителните основания на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Дори и да се приеме, че е поставен въпрос във връзка със задължението на въззивния съд да допусне поискана, но недопусната от първоинстанционния съд експертиза, не е налице произнасяне в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС. Отказът на въззивния съд да допусне поисканата от въззивника ищец съдебно-счетоводна експертиза е направен с изрично определение, като са изложени мотиви, че поставените въпроси са неотносими към правния спор и част от тях не изискват специални знания, а представляват искане експертът да свидетелства относно самоличността на лица, извършвали действия по подаване на съответни декларации от името на ответното дружество. Следователно даденото от въззивния съд разрешение е обусловено от конкретните обстоятелства по делото – от подлежащите на установяване факти, отнасящи се до изпълнение на задълженията по сключения договор за счетоводно обслужване, и от поставените от страната въпроси към поисканата съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 31.10.2016г. по в.т.д. № 256/2016г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: