О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
19.08. 2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т. д. № 3324/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. М. чрез адв. М. И., АК – [населено място], срещу решение № 315 от 30.06.2014 г., постановено по в. гр. д. № 365/2014 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 40 от 28.02.2014 г., по гр. д. № 611/2011 г. на Харманлийския районен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не заявяват становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и по отношение на нея не е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Харманлийският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Н. Г. М. на основание чл. 464 ГПК отрицателен установителен иск за установяване по отношение на ответниците, че вземането на [фирма] срещу [фирма] по запис на заповед от 22.11.2007 г. в размер на 20 000лв. не съществува. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че изпълнителният лист на [фирма] е издаден по нищожен запис на заповед, обезпечаващ несъществуващо задължение, поради което оспорва вземането по него. Съдът е приел, че искът е допустим, тъй като от момента на присъединяването на взискателя, за него възниква правен интерес от предявяването на иска. Счел е, че между двамата ответници са били налице облигационни задължения по договор за цесия, обезпечен със запис на заповед и обстоятелството, че процесния запис на заповед е осчетоводен от ответните дружества през декември 2011 г. не води до категоричния извод, че договорът за цесия представлява привидна сделка и след като е издаден по такава сделка записът на заповед е нищожен.
Решението е потвърдено от Хасковския окръжен съд.
Въззивният съд е приел, че правния интерес за ищеца за предявяване на иска по чл.464 ГПК е обусловен от гарантиране участието му в разпределението на сумите между взискателите в изпълнителното производство. Въззивният съд също счита, че липсата на счетоводно отразяване на вземането по записа на заповед и договора за цесия има значение само във връзка със счетоводното отразяване на финансовите операции в счетоводните книги на ответниците, но не и за правните отношения между тях и не доказва привидност на договора за цесия и нищожност на издадения като обезпечение въз основа на него запис на заповед.
По делото не е имало спор, а този факт се признава от ищеца в исковата молба, че вземането му по издадената заповед за изпълнение, въз основа на която се е снабдил с изпълнител лист и е встъпил на това основание в изпълнително дело като взискател, е оспорено от длъжника [фирма] и има висящо исково производство по предявен от него иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането му.
Съгласно разясненията в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС за правомощията на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК, преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Въведеното с нормата на чл. 6 ГПК диспозитивно начало не изключва служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия по движение и приключване на делото, най-съществени сред които са решенията /арг. от чл. 7, ал. 1 ГПК/. Служебното задължение на ВКС да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Даденото разрешение с ТР 1/2001 год. на ОС на ГК, т. 10 при задължителното касационно производство следва да намери приложение и в стадия на селектиране на касационните жалби. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
С оглед на тези постановки на ТР настоящият състав на ВКС, ТК, намира, че касационното производство ще следва да бъде допуснато за проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение на Хасковския окръжен съд, въпреки липсата на релевирано оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт в касационната жалба.
На основание чл. 18, ал.1, т.2 от Тарифата за ДТ в едноседмичен срок от получаване на съобщението касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС ДТ в размер на 400лв. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 315 от 30.06.2014 г., постановено по в. гр. д. № 365/2014 г. на Хасковския окръжен съд.
Указва на Н. Г. М. от [населено място] да внесе по сметката на ВКС ДТ от 400лв. в едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението.
След внасяне на ДТ делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
При неизпълнение на определението за внасяне на ДТ, делото да се докладва да прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: