ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 692
София, 02.12. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.С. ч.гр. дело № 253 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 17573/10.ІІІ.2010г. на адвокат М. като прлоцесуален представител на Иван К. Й. от София срещу въззивното определение на СГС от 18.ІІ.2010г. по в.ч.гр.д. № 1482/2010г.
Ответницата по касационната жалба И. И. Н. от София е заела становище за нейната недопустимост /без да изложи конкретни съображения в тази насока/ и за неоснователност.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че частната касационната жалба е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение СГС е потвърдил разпореждането на СРС от 04.ХІІ.2009г. по гр.д. № 5301/2009г., с което е върната исковата молба на Иван К.Й. по предявените от него срещу И. Н. и ЖСК „Български художник” искове за прогласяване нищожността на решенията на ОС на ЖСК от 06.Х.2007г., обективирани в протокол от същата дата и в протокол за разпределение на имотите по чл.35 ал.1 от З.. Въззивният съд е приел, че исковете са недопустими. Ищецът, който не е член-кооператор, не е посочил факти, мотивиращи правният му интерес от исковете. Такъв интерес не обуславя фактът, че той претендира право на собственост върху процесния имот. С оглед твърдението му, че И. Н. е предявила срещу него иск по чл.38а З., всички възражения, повдигнати по настоящото дело, следва да бъдат направени там.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл при условията на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК по въпросите: 1. че липсва интерес от предявените искове – представят се четири решения и едно определение на състави на ВС и ВКС и ТР № 1/2002г.; и 2. че доводът за нищожност на решението на ОС на ЖСК следва да се направи в производството по предявения срещу касатора иск по чл.38а З. – представят се три решения на състави на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай с представената съдебна практика не се установява наличието на противоречива практика по релевираните с частната жалба въпроси. Приетото в решение № 107/11.ІХ.1961г. по гр.д. № 89/1961г. на ОСГК, че „въпросът за наличността на правен интерес за обжалване на едно решение в зависимост от съдържанието на това решение е такъв на общите начала на ГПК”, е неприложимо в случая, тъй като не касае въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а и с това решение се разрешава въпросът „при съединение на иск за отменяване на незаконни или протиоуставни решения или действия на органи на кооперация с иск за имуществени права, накърнени с обжалваното решение или действие, решението на народния съд подлежи ли на обжалване изцяло или само в частта за имуществените права”. Решение № 43/26.V.1970г. по гр.д № 29/1970г. на ОСГК, според което „решенията на общото събрание относно изключването на член-кооператори могат да бъдат нищожни, ако по същината на самото решение противоречат на закона от публичен ред или ако заобикалят закона”, също е неприложимо в случая, тъй като касае нищожност на решение за изключване на член-кооператор. Неприложимо е и приетото в Р № 91/1961г. по гр.д. № 73/1961г. на ОСГК, че „Ако член-кооператор, чиито имуществени права са засегнати от решение или действие на органа на кооперацията, иска да предяве иск само за имуществените си права, той ще може да стори това на общо основание пред съда, само след като е предявил иск срещу решението или действието на органа на кооперацията и тази му жалба е уважена от изпълнителния орган на съюза на Т.”. Не може да бъде споделена тезата на касатора като обосновка на твърдението му за противоречиво разрешаване на първия релевиран процесуалноправен въпрос, че по силата на „аргумента на обратното становище” на приетото в посоченото решение, ако засегнатият не е член-кооператор, той не обжалва тези решения, но може да търси защита на правата си по съдебен ред. Не обуславя противоречива практика по поставения въпрос и Р № 29/02.ІІІ.1965г. по гр.д. № 10/64г. на ОСГК, което касае член-кооператор и реда за защитата му срещу издаден срещу него в полза на кооперацията изпълнителен лист по извлечение от сметка. От определение № 569/09г. по ч.гр.д. № 466/2009г. на ВКС не става ясно от кого – член-кооператор или не – е предявения иск срещу ЖСК, а и той е за нищожност на придобивното основание, а не на решение на ОС. Според решение № 10/22.ІІ.1998г. по гр.д. № 3037/1997г. на ВКС ІV ГО право на страната е да избере формата на защита на накърненото право, не е недопустим установителен иск за собственост. В решение № 1006/30.VІІ.2001г. по гр.д. № 153/2000г. на ВКС ІV ГО е разрешен въпросът за възможността за оспорване истинността на документ в отделно производство, когато това не е сторено в срока по чл.154 от ГПК /отм./, и ако постановеното решение е основано на този документ, заинтересованата страна може да оспори съдържанието му и по реда на чл.97 ал.3 от ГПК /отм./, по каквито въпроси няма произнасяне в атакувания съдебен акт. Не обосновава противоречива практика и приетото в решение № 1470/05.ХІІ.2008г. по гр.д. № 154/2008г. на ВКС V ГО “Правото на собственост на ЖСК върху имота е елемент от фактическия състав на чл.38а З. с оглед активната легитимация на ищеца – кооператор по този специален иск, но от ткова не сле4два изискване самото право да е безспорно между ЖСК и третите лица. Поради това третите лица със самостоятелни права ще изтъкнат същите възражения по иска, които биха имали в общия исков процес по спор за собственост, т.е. те ще са в положението да установят положителните факти, от които черпят право, но без правен интерес инцидентно да въвеждат в спора въпроси, предмет на правоотношенията между кооперацията и нейните членове при уредбата на З.”. Неотносимо в случая /тъй като няма произнасяне от въззивния съд по такъв въпрос/ е и приетото в т.ІІ от ТР № 1/06.ХІІ.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК, че “нищожност на решението на ОС /на търговско дружество/ може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството /търговското/, така и трети лица”.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно определение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на СГС ІІ В въззивен състав № 2234 от 18.ІІ.2010г. по ч.гр.д. № 1482/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: