2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 692
С., 02.06. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 7/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение на Софийски окръжен съд № 382 от 05.08.2010 год. по гр. дело № 77/2010 год., с което след като отменил частично решението на първоинстанционния съд в уважената част на исковете, въззивният съд отхвърлил исковете на В. В., Н. В. и С. В. против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерно отсичане на общо 144 куб. м дърва за огрев през периода 01.06. – 01. 11. 2006 год. от собствените им гори в землището на [населено място], възстановени им като наследници на Н. В. Т., в резултат на възложена от ответника работа на наети от него работници за добив на дърва, при изпълнение на същата, в размери над 399,58 лв. до уважените с първоинстанционното решение 480 лв. за всеки от тях и отхвърлил исковете на Ц. В., К. В. е И. К. против [фирма] [населено място] с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерно отсичане на общо 144 куб. м дърва за огрев през периода 01.06. – 01. 11. 2006 год. от собствените им гори в землището на [населено място], възстановени им като наследници на Н. В. Т., в резултат на възложена от ответника работа на наети от него работници за добив на дърва, при изпълнение на същата, в размери над 1198,75 лв. до уважените с първоинстанционното решение 1440 лв. за всеки от тях и оставил в сила решение № 34 от 13.07.2009 год. по гр. дело № 516/2007 год. на Ботевградски районен съд в частта, с която на основание чл. 49 ЗЗД [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на В. В., Н. В. и С. В. обезщетения по 399,38 лв. за всеки от тях и да заплати на Ц. В., К. В. е И. К. обезщетения в размери по 1198,75 лв. за всеки от тях и в частта, с която исковете са отхвърлени до пълния предявен размер.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на материалноправни въпроси по приложението на чл. 49 ЗЗД, за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, формулира така – когато работата, при или по повод на която са нанесени щетите, е извършена в изпълнение на договор с помощта на подизпълнител, който е възложил работата на третите лица, преки причинители на щетите, кой следва да носи отговорността за обезщетението им – изпълнителя по договора или подизпълнителя и при иск по чл. 49 ЗЗД с предмет щети от извършена неправомерно сеч в собствен имот на трети лица, как следва да се определи размерът на щетите – по пазарна продажна цена на отсечения дървен материал (както е определена с обжалваното решение), или по Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, като разлика в стойността на горския имот преди и след събитието.
Ответниците Ц. Н. В. лично и като пълномощник на К. Н. В., И. Н. К., В. Й. В., Н. Т. В. и С. Т. В. в писмен отговор на касационната жалба оспорват касационната жалба. Излагат съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани осъдителни искове по чл. 49 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., само по отношение на уважените искове в размер на 1198,75 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не са обуславящи за изхода на делото и не налагат допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговоря за вредите причинени от него, при или по повод изпълнението на тази работа. По приложението на разпоредбата има задължителна съдебна практика, според която отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, или чрез бездействия, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, т. е. се явяват причинени по повод изпълнение на възложената работа, независимо от това дали извършването и става в течение на определеното работно време или извън него – Постановление № 9/1966 г. на Пленума на ВС. В изложението не се обоснова необходимост от промяна на посочената съдебна практика, а в случая няма спор, че жалбоподателят е възложител на работата – сеч на дърва за огрев, неправомерно извършена в частен имот, от която са настъпили вредите за ищците.
Поставеният втори въпрос, как следва да се определи размера на щетата – по пазарна цена на отсечения дървен материал или по Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, не засяга извода на съда за начина на определяне размера на обезщетението за имуществени вреди, чрез изслушана съдебно – лесовъдна оценителна експертиза дала заключението си по пазарна цена на дървения материал. По време разглеждане на делото жалбоподателят не е поставял за разглеждане искане, размерът на вредите да се определи чрез посочената Наредба и в този смисъл, въпроса не може да се повдига, като основание за допускане на касационно обжалване за първи път в настоящето производство. По отношение на този въпрос не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 382 от 05.08.2010 год. по гр. дело № 77/2010 год. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ