3
Ч.т.д.№ 389/12 на ВКС, ТК, 2-ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
гр. София, 20.07.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 16 юли, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 389/12 за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]- Д. срещу определение №8 от 31.01.2012 г. по в. ч. гр.д. № 17/2012 г. на ОС-Хасково , с което е потвърдено определение на Районен съд –Димитровград по гр.д. № 1465/2010 г. по описа на съда за прекратяване на производството по иск с правно основание чл.440 от ГПК за установяване по отношение на АПСК и [фирма]-Д., че процесните недвижими имоти не принадлежат на [фирма]-гр. Д. като длъжник по изп.дело 229/07 на СИС при РС-Димитровград .
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответникците по жалбата не изразяват становище за нейната основателност.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което е приел за недопустим иск с правно основание чл.440 ГПК за установяване по отношение на АПСК и [фирма]-Д., че процесните недвижими имоти не принадлежат на [фирма]-гр. Д. като длъжник по изп.дело 229/07 на СИС при РС-Димитровград, въззивният съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху имотите чрез сделка от трето за процеса лице, което на свой ред го е било придобило по силата на постановление за възлагане издадено от ПИ при РД-гр.П. на АДВ след проведен търг за удовлетворяване на публично държавно вземане срещу длъжника ПМС [фирма]. Преди това е било допуснато обезпечение на иск на АПСК по гр.д. № 830/2004 г. на ОС-Хасково чрез налагане на възбрана върху същите имоти собственост тогава на длъжника ПМС [фирма] . В последствие СИ е отказал да заличи така наложената възбрана. При това положение,решаващият състав е приел, че липсва правен интерес от иска по чл.440 ГПК, доколкото липсват предпоставки за предявяването му: предприети изпълнителни действия върху процесния имот, поради което е прекратил производството по иска като е дал указания на ищеца да сезира публичния взискател с молба последният да изпълни задължението си по чл.225 от ДОПК за вдигане на възбраната.
От страна на частния жалбоподател се поставят като обуславящ изхода на спора въпросът за допустимостта на иска по чл. 440 от ГПК в конкретната хипотеза.Твърди се, че правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. счита, че не е налице основание,предвидено в чл.280 ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация , тъй като по този обуславящ изхода на спора и произнасянето на съда правен въпрос е налице ясна, пълна и непротиворечива законова уредба в чл.440 ГПК . Този иск е средство за защита на трето за изпълнителното производство лице срещу предприемане на изпълнителни действия върху негов имот за удовлетворяване на вземания на взискател, чиито права са непротивопоставими на правата на ищеца върху конкретното имуществото. Настоящият случай не попада в тази хипотеза по следните съображения: Ищецът е придобил правото на собственост върху имотите чрез сделка от трето за процеса лице, което на свой ред го е било придобило по силата на постановление за възлагане издадено от ПИ при РД-гр.П. на АДВ след проведен търг за удовлетворяване на публично държавно вземане срещу длъжника ПМС [фирма]. Преди това е било допуснато обезпечение на иск на АПСК по гр.д. № 830/2004 г. на ОС-Хасково чрез налагане на възбрана върху същите имоти собственост тогава на длъжника ПМС [фирма]. Следва да се отчете и че липсват каквито е да е данни, че има припокриване на обезпеченото вземане, предмет на иск на АПСК по гр.д. № 830/2004 г. на ОС-Хасково и на изп.дело 229/07 на СИС при РС-Димитровград с това предмет на изп.дело №86631/2003 г на ПИ при РДАДВ- П., за да се приеме, че с осъщественото изпълнение по второто се е погасил и дългът по първото, за обезпечение на който е и наложена възбраната върху имота, в последствие придобит от ищеца. Напротив: от приложения изпълнителен лист изд. на 20.06.2007 г. от Х. по гр.д. № 830/04 се вижда, че обезпеченото с наложената възбрана вземане е частно –вноски от покупна цена по приватизационна сделка, а другото е публично вземане , чието изпълнение е по ДОПК. Следователно и не може да се направи изводът, че обезпеченото вземане е било погасено чрез изпълнението по ДОПК. От това следва, че ищецът е придобил имоти, върху които е наложена възбрана за обезпечение на задължение на ПМС [фирма] към А., което влече след себе си приложението на последиците на чл.453 т.1 от ГПК- противопоставимостта на възбраната на правата върху имота придобити от ищеца, което автоматично изключва правото му на иск по чл.440 ал.1 от ГПК . За правна яснота следва да се има в предвид, че чл.175 ал.1 от ЗЗД / неправилно цитиран от страна на жалбоподателя като чл.174/ урежда погасяването с публичната продан на правата по ипотеки и вещните права върху предмета на проданта, но не и вписаните възбрани.
С оглед яснотата на процесуално-правната разпоредба на чл.440 ал.1 от ГПК липсва необходимост от тълкуване, поради което и не е налице основанието по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №8 от 31.01.2012 г. по в. ч. гр.д. № 17/2012 г. на ОС-Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: