О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
гр.София,24.09.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията РАЙЧЕВА гр.д. N 5320/2014 г., за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] против определение от 16.07.2014г. по гр.д.№396/2014г. на ВКС, с което е оставено без разглеждане искане на банката за изменение на решение от 01.07.2014 г. по същото дело в частта му за разноските. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като му бъдат присъдени исканите разноски.
Ответниците И. Д. И. и Т. П. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
С решение от 01.07.20014г. ВКС, І го. е отхвърлил исковете на И. Д. И. и Т. П. И. срещу [фирма] за установяване, че върху недвижим имот с идентификатор в [населено място] не е учредена ипотека с договор за ипотека, сключен с нотариален акт № , том, рег. № , дело № на нотариус с № от регистъра на нотариалната камара и вписан в службата по вписванията при Районен съд Ч и е осъдил И. и Т. И. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на [фирма] сумата 3135, 76 лв.
С обжалваното определение съдът не е изменил решението в частта му за разноските, а е оставил молбата на банката, предявена на основание чл.248 ГПК, без разглеждане. Изложил е съображения за това, че разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските, като съдържа и процесуалната тежест (санкция) за неизпълнението на това задължение – страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Прието е, че молбата с искане по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК е недопустима, тъй като пред касационната инстанция Банката не е представила списък на разноските.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, ІV г.о. намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В тези случаи настъпва правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, както правилно е приел състава на ВКС, І г.о. в обжалваното определение. В този смисъл е и даденото разрешение н т.9 на ТР№6/2012т. ОСГК ТК на ВКС.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.07.2014г. по гр.д.№396/2014г. на ВКС, І г.о.
Председател:
Членове: