О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 25.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………….……………………..……. и с участието на прокурора ……………..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3662 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8097/8.ХІІ.2015 г. на [фирма]-гр. Банкя, област София-град, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от софийското адвокатско д-во „Р. К.” против въззивното решение № 285 на Ловешкия ОС, ГК, от 29.Х.2015 г. /а не „13.Х.2015 г.”, както погрешно сочи касаторът/, постановено по гр. дело № 232/2015 г., с което са били отхвърлени и четирите обективно съединени под условието на алтернативност негови установителни иска срещу ответницата М. П. Г. от [населено място] с предмет: 1./ За прогласяване на нищожност, поради „липса на основание и противоречие със закона” на сделката – джиро с алонж – осъществена на 1.ІІІ.2009 г. по прехвърляне от тогавашното [фирма] на Г. на общо 10 000 бр. поименни акции от капитала на [фирма]-гр. Плевен с номера от №№ 24 001 до 34 000 /вкл./; 2./ За прогласяване нищожност на същото джиро, поради „липса на воля и съгласие” от страна на Съвета на директорите на тогавашното [фирма]; 3./ За установяване на нищожност на същото джиро, поради „противоречие със закона” и предвид липсата на платена за прехвърлянето на акциите цена; 4./ За прогласяване на нищожност на същото джиро, поради „липса на воля и съгласие” – предвид неистинността на подписа на тогавашния изп. директор на [фирма] К. Н. Н..
Оплакванията на търговското дружество касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Ловешкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира неговото обезсилване, алтернативно – касирането му, и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно съединените под условието на алтернативност четири установителни иска на [фирма]-гр. Банкя срещу ответницата М. П. Г. от [населено място] с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и съответно – по чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро и 4-то ЗЗД, да бъдат уважени „със законните последици”: присъждане на дружеството на направените по делото разноски за всички съдебни инстанции съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателят й [фирма]-гр. Банкя обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК /нередовна искова молба и липсващ доклад по делото и за двете инстанции/, още и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с него Ловешкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговата гражданска колегия, както и в Р. № 202/22.ХІІ.2010 г. на състав на ІІ-ро т.о. по т. д. № 764/09 г., но също и в постановата по т. 1 от ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г.) по следните два процесуалноправни и един материално правен въпрос: 1./ „Има ли задължение съдът да обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои правно релевантни факти счита за установени при формиране на своето вътрешно убеждение?”; 2./ „С какви правни последици е обсъждането в мотивите на решението на факти от друго гражданско дело със сходен предмет и необсъждането на процесните факти, касаещи същите обстоятелства, както и дали това се явява противоречие между диспозитив и мотиви?”; 3./ „Нищожно ли е прехвърлянето на акции без да има надлежно решение на Съвета на директорите на АД, при условие, че законът и Уставът на д-вото изискват такова решение?”
Отделно от горното, противоречиво бил решаван от съдилищата и правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело: „При условие, че отразяването в Книгата на акционерите има само декларативно действие, а не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции, може ли да бъдат прехвърлени повече на брой акции от описаните в джирото?”
Същевременно от значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на Ловешкия ОС с атакуваното отхвърлително решение по въпроса: „Дали представлява основание за нищожност на цялата прехвърлителна сделка разминаването /несъответствието/ в отразяването на прехвърляне на акции между алонжа, т.е. сделката, обективираща прехвърлянето, от една страна, и – от друга, отразяването на тази информация по различен начин досежно броя на акциите в Книгата на акционерите?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация М. П. Г. от [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Плевен както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на сумата от 1 560 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева), представляваща равностойност на изплатен адвокатски хонорар, съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 0004674/14.ХІІ.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Ловешкия ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. Банкя, област София-град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
По твърдението на касатора за вероятен порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Обжалваното въззивно решение на Ловешкия ОС е постановено по искове на търговското дружество настоящ касатор срещу физическо лице, които са били отхвърлени изцяло. Само по себе си твърдението на който е да е ищец, че неизгодно за него решение по съществото на спора е било постановено по нередовна негова искова молба, не създава вероятност решението да е процесуално недопустим съдебен акт, още повече, че в последното съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на датата 13.Х.2015 г., на делото е бил даден ход по същество защото представителите на страните по спора изрично са заявили, че: „по принцип няма налице процесуални пречки за това”. Отделно от това, видно от съдържанието на протоколното определение № 430/13.V.2015 г. по гр. д. № 232/2015 г., е, че Ловешкият ОС надлежно е провел подготвително заседание по чл. 267 ГПК, докладвайки постъпилите от страните по спора въззивни жалби и отклонявайки направеното от търговеца доказателствено искане за изслушване на заключение от тройна графическа експертиза при констатацията си за липса на визираните в чл. 266, ал. 3 ГПК условия. Ето защо, като неоснователна ще следва да се преценява тезата на касатора за вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустимо – поради липсващ доклад по делото и в двете инстанции. В мотивите към т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. последователно е разграничено, че: „Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. Това нарушение не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като докладването на делото по реда на чл. 146 ГПК не е насочено към обезпечаване на неговата валидност, нито е свързано с наличието на процесуалните предпоставки относно съществуването или надлежното упражняване на правото на иск”. Предвид тези разяснения, формулираните от търговеца на стр. 3 от изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК три „процесуалноправни” въпроса, ще следва изцяло да бъдат отнесени към оплакването му за неправилност на атакуваното въззивно решение поради допуснати от състава на Ловешкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила, което представлява касационно отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но не и основание за допустимост на касационния контрол.
По допустимостта на касационния контрол в хипотезите по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Този релевантен въпрос /независимо дали материално- или процесуалноправен/ трябва да е определящ за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В процесния случай формулираните от касатора въпроси във връзка с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно „дали решаващият съд има задължение да обсъди всички обстоятелства по делото и да посочи кои правно релевантни факти счита за установени при формиране на своето вътрешно убеждение, респ. с какви правни последици е обсъждането в мотивите на решението на факти от друго гражданско дело със сходен предмет и необсъждането на процесните факти, касаещи същите обстоятелства, както и дали последното представлява противоречие между диспозитив и мотиви”, обективно не са годни да обосноват приложно поле на касационния контрол. Това е така предвид относимостта им единствено към правилността на атакуваното въззивно решение, т.е. повторно се констатира погрешно отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга.
За да отхвърли втория /с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро ЗЗД/, предявен под условието на алтернативност установителен иск на търговеца настоящ касатор срещу ответницата П., въззивната инстанция е споделила решаващия извод на първостепенния съд, основан, от една страна, върху действалата към датата на прехвърлянето редакция на чл. 39, ал. 1, т. 8 от Устава на тогавашното [фирма]-гр. Плевен досежно компетентността на неговия СД за разпореждане с акции „в интерес на дружеството”, а – от друга, на констатираната липса на наведени от търговеца ищец твърдения, че посочената разпоредба се отнася „за записаните акции, а не за тези, които се предлагат на пазара, както и че така извършеното разпореждане не е в интерес на дружеството”. При съобразяване на предишната редакция на разпоредбата на ал. 4 на чл. 235 ТЗ, актуална към датата на атакуваната от търговеца настоящ касатор едностранна разпоредителна сделка, Ловешкият ОС е направил решаващ извод, че предвидените в Устава на [фирма] ограничения на представителна власт на изпълнителния директор К. Н. са ирелевантни за възникналите за страните по спора права и задължения, в частност – за ответницата, защото тези ограничения имат значение единствено във вътрешните отношения между дружеството и този негов изп. директор /с оглед евентуална преценка за надлежно изпълнение на сключения с него договор за управление/. Не се констатира в тази връзка твърдяното противоречие на атакуваното въззивно решение на Ловешкия ОС с посоченото в изложението на касатора към жалбата му решение № 202/22.ХІІ.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 764/09 г., по релевирания там материалноправен въпрос: „Нищожно ли е прехвърлянето на акции без да има надлежно решение на СД на акционерно д-во, при условие, че законът и уставът на д-вото изискват такова решение?” Напротив, с постановеното по реда на чл. 290 ГПК съставът на ВКС е приел, че „сделка, макар и сключена в нарушение на разпоредбите на чл. 236, ал. 1-3 от ТЗ по решение на некомпетентен орган, е действителна по силата на чл. 236, ал. 4 ТЗ”.
За да отмени първоинстанционното решение, с което първият от предявените под условието на алтернативност установителни искове на касатора срещу ответницата М. Г. П. е бил уважен, Ловешкият ОС е отрекъл верността на дадената му от районния съд правна квалификация по чл. 26, ал. 2, предл. 3-то ЗЗД /за липса на основание и противоречие със закона, предвид неизпълнение на изискванията за прехвърляне на акции в общия отразен размер на джирото от 999 бр. поименни акции от всичките прехвърлени й 10 000 бр. поименни акции от капитала на плевенското [фирма], вписани в книгата на акционерите под №№ 24 001 до 34 000/. Прието е било, че „по отношение съществуващото несъответствие между записаните в алонжа от 1.ІІІ.2009 г. и вписаните в книгата на акционерите на [фирма] брой и номерация на придобитите обикновени поименни акции, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 179 ТЗ” – в редакцията й, актуална към датата на алонжа, но така също и релевантното за спорното право обстоятелство, че – преди алонжа – между тогавашното [фирма]-гр. Плевен, представлявано от К. Н. Н., и ответницата по исковете М. П. Г., е бил сключен писмен договор от датата 1.ІІІ.2009 г. за продажба на 10 000 бр. /а не на 9 001 бр./ поименни акции от капитала на плевенското [фирма] – „с номера от № 24 000 до № 34 000 от емисия 2002 г.” В резултат констатацията на решаващия съд, че в книгата на акционерите има допусната техническа /фактическа/ грешка, изразяваща се в несъответствие между вписаното в нея, от една страна, и – от друга, в процесния алонж и в текста на чл. 1 от предшестващия го писмен договор от същата дата /1.ІІІ.2009 г./, е произнасяне на въззивната инстанция по правен въпрос, че меродавно е не записването в книгата на акционерите /чието действие несъмнено е само декларативно/, а в записването в самото джиро /”алонж”/, което има транслативен ефект. Ето защо, от съпоставката между атакуваното въззивно решение на Ловешкия ОС и влязлото в сила решение № 10/4.ІІ.2015 г. на Хасковския ОД по т. д. № 80/2014 г. /както впрочем и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 52/25.ІV.2013 г. на състав от І-во т. о. на ВКС по т. д. № 472/2012 г./ не може да се направи извод в полза на твърдяното противоречиво решаване от съдилищата на релевирания от търговеца касатор „правен” въпрос: „При условие, че отразяването в Книгата на акционерите има само декларативно действие и не може да е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акции, възможно ли е да бъдат прехвърлени повече на брой акции от описаните в джирото?” В заключение, така формулираният от касатора въпрос в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК не е предмет на произнасяне на въззивния съд с атакуваното решение, защото е изцяло фактическо естеството на това, че предходни или последващи прехвърляния/придобивания на поименни акции, записани /било погрешно или вярно/ в книгата на акционерите, хипотетично могат да имат за свой резултат „прехвърляне на повече на брой акции от описаните в джирото”.
Не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол във връзка със следващия, но произтичащ от горния, въпрос в изложението на касатора към жалбата му, а именно: „Дали представлява основание за нищожност на цялата прехвърлителна сделка разминаването /несъответствието/ в отразяването на прехвърлянето на акции между алонжа, т. е. сделката, обективираща прехвърлянето, от една страна, и – от друга, отразяването на тази информация по различен начин досежно броя на акциите в книгата на акционерите?” Даденият от въззивната инстанция определено отрицателен отговор на този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото предвид разясненията, дадени с т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. Търговецът настоящ касатор не е навеждал в тази част от изложението си по чл. 284, доводи нито в посока на настъпили изменения в законодателството и обществените условия, нито по отношение на непълнота, неяснота или противоречия в конкретен закон, приложим към разрешаването на спора, предмет на атакуваното въззивно решение на Ловешкия окръжен съд.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направено от ответницата по касация искане за това, търговецът касатор ще следва да бъде осъден – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – да й заплати сума в размер на 1 560 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-Плевен, съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие № 0004674/14.ХІІ.2015 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 285 на Ловешкия окръжен съд, ГК, от 29.Х.2015 г., постановено по гр. дело № 232/2015 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище адрес на управление в [населено място], област София-град, [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответницата по касация М. П. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.”Б”, ап. № 6, СУМА в размер на 1 560 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева), представляваща равностойността на изплатен хонорар за един неин адвокат от АК-Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3662 по описа за 2015 г