О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София 27.10.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 4952 по описа за 2015 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Ц. Т. против определение № 517 от 23.04.13г.по гр.дело № 69/13г.на Върховния касационен съд,състав на Трето г.о.,с което не е допуснато касационното обжалване по реда на чл.288 от ГПК на въззивно решение от 11.07.12г.,постановено по в.гр.дело № 8590/11г.на Софийски градски съд в обжалваната част.
Излагат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,приема че частната жалба е НЕДОПУСТИМА поради следното:
Разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения-тези,които преграждат по-нататъшното развие на делото и тези,за които законодателят е предвидил изрично такава възможност.Определението по чл.288 не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване.Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му,а то не е и преграждащо развитието на делото.С ГПК исковото производство е уредено като триинстанционно.Касационният контрол на въззивните решения обаче е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му.Те се изследват в специалното производство по т.н.предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК,в което се проверява наличието на условията на чл.280 от ГПК.С постановяване на определението по чл.288 от ГПК,с което не се допуска касационно обжалване,ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това.Определението не прегражда развитието на делото,а е акт,с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция,която е предвидена и уредена като факултативна. Изводът за необжалваемост на определението по чл.288 от ГПК се подкрепя и от разпоредбата на чл.296 от ГПК,визираща влизане в сила на решенията.Разпоредбите на т.2 и т.3 разграничават хипотезите на влизане в сила на въззивното решение – когато срещу него е подадена касационна жалба,но производството по нея е прекратено и когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.288 от ГПК,респективно касационната жалба не е уважена.Разграничението при двете хипотези е предвидената обжалваемост на определението за прекратяване/от влизането му в сила/в първата хипотеза,докато при втората недопускането до разглеждане като основание за влизане в сила на въззивното решение е поставено на плоскостта на неуважаването на касационната жалба.
По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на Четвърто г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Н. Ц. Т. срещу определение № 517 от 23.04.13г.по гр.дело № 69/13г.на Върховен касационен съд,ІІІ г.о.
Определението може да обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.