4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
С., 28.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1198/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано е по касационна жалба на Л. Г. П. – от [населено място] срещу Решение №1080 от 04.07.2011 г. по гр.д. №663/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 11.08.2010 г. по гр.д. №3907/ 2007 г. на СГС, с което е отхвърлен иска по чл. 254 ГПК (отм.) на Л. Г. П. – от [населено място] срещу М. Л. Б. жов – от [населено място] за признаване за установено,че липсва задължение: 57 825 герм.марки въз основа на Запис на заповед от 07.09.2001 г., 7568 герм.марки въз основа на Запис на заповед от 23.11.2001 г. и 9170 евро въз основа на Запис на заповед от 25.03.2002 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че направените изводи не кореспондират с доказателствата, като и двете съдебни инстанции са игнорирали представени от него доказателства, ответникът по делото не е ангажирал доказателства, че е предал сумите на ищеца, нито е доказал основание за възникване и оформяне на задълженията, и правото на ищеца да получи сумите. Жалбоподателят счита, че съдилищата не са изследвали и установили реални задължения на ищеца, които да са документирани със записите на заповед, пропуснали са да потърсят причина за издаването им,и не са направили връзка между записите на заповед и целта на ответника да получи ресторанта, обсъжда доказателствата и поддържа, че се касае за записи на заповед, които не са редовни и не отговарят на изискванията на ТЗ, издадени след отправяне на сериозни заплахи, и без ответникът да е предал суми на ищеца. В Молба по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен и по процесуалноправен въпрос от значение за делото: за разпределението на доказателствената тежест в процеса по чл. 254 ГПК (отм.). Повтаря развитите в жалбата оплаквания за неправилност на решението и сочи, че е константна практиката на ВКС за необходимостта да се изследват каузалните отношения между страните, ако има такива при реализиране на менителничните права – поддържа, че в случая няма каузални отношения, няма плащане на сумите по издадените записи на заповед, а само заплаха и принуда да се създаде един неистински документ, а въззивният съд не е обсъдил доказателствата, направил е извода, че ответникът не е доказал факта, от който произтича вземането му, а при издаване на запис на заповед винаги има съпътстващи каузални правоотношения, а когато няма такива и няма предаване на суми, съдът е длъжен да изследва отношенията, тежестта за което е на ответника. Сочи, че съдът не е задължил ответника да докаже факта, от който произтича вземането му и иска да се допусне касационно обжалване. Представя копия от решения на ВКС: Р.№ 1683/20.06.1957 г. по гр.д.№4187/ 1957 г., Р.№642/29.05. 2002 г. по гр.д.№1423/2001 г., Р.№1414/ 29.10. 2003 г. по гр.д.№2264/2002 г., Р.№1231/11.05.2006 г. по т.д.№ 530/ 2005 г., Опр.№181/07. 04.2009 г. и Р.№121/ 01.07.2009 г., двете по т.д. № 55/2009 г., Р.№65/ 23.03.2010 г. по т.д.№ 1010/2009 г.
Ответникът по жалбата М. Л. Б. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основател – ността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че жалбоподателят не сочи решения по делото правен въпрос, нито на коя задължителна съдебна практика противоречи, а обосновава искането за допускане на касационно обжалване с оплакване за неправилност, оспорва жалбата и по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.), както и че цената на иска не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска по чл. 254 ГПК (отм.), въззивният съд е изложил, че в производството по делото може да се разгледа възражение на ищеца за унищожаемост на трите записа на заповед по реда на чл. 30, вр. чл. 44 ЗЗД (поради заплашване), чиято основателност ищецът не е доказал – съдът въз основа на писмените доказателства и след обсъждане на свидетелските показания е приел, че ищецът не е доказал възражението си, а е негова тежестта на доказване, тъй като негово е възражението, основано на заплашване. Съдът е посочил, че в производството по иска по чл. 254 ГПК (отм.) ищецът е длъжен да релевира всичките си възражения срещу претендираното от креди – тора вземане, и относно каузално правоотношение, послужило като основание за възникване на задължението, поето със записите на заповед, приел е, че когато ищецът твърди, че такова не съществува, не може да се вмени в тежест на ответника задължението да установи такова правоотношение. Направил е извод, че ответникът има възможност, ако каузално правоотношение съществува и ищецът го отрича неоснователно, той (ответникът) да изложи доводи затова, в който случай носи доказателствената тежест за установяването му, а когато ищецът излага лични възражения срещу записа на заповед, основани на каузалното правоотношение, той следва да установи каузалното правоотношение, връзката му със записа на заповед и възраженията си. Съдът е заключил е, че когато ищецът твърди липса на задължение, възраженията му могат да се основават на недействителност на записа на заповед като такъв, на порок на волята при поемане на задължението или на евентуално изпълнение на задължението – в случая ищецът твърди само порок на волята (заплашване), което не доказва и искът по чл. 254 ГПК (отм.) е неоснователен.
С оглед изложеното жалбоподателят несъстоятелно поддържа, че въпросът за доказателствената тежест на страните в производство по иск по чл. 254 (отм.) ГПК, е решен в противоречие с задължителната съдебна практика. Твърдението, че не дължи сумите, посочени в трите записа на заповед, ищецът е основал само на възражението, че е издал записите на заповед при заплашване, което възражение за унищожаемост по чл. 30 ЗЗД съдът е разгледал и приел за неоснователно, и ищецът е твърдял, че няма каузално правоотношение, във връзка с което да са издадени записи на заповедите.
Искането за допускане на касационно обжалване на решението по въпроса за доказателствената тежест на страните при отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.) с предмет липса на задължение на ищеца, е неоснователно, тъй като въззивният съд е решил посочения процесуален въпрос в съответствие с установената съдебната практика. Тя е в смисъл, че в производството по отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.), длъжникът (ищец по делото) следва да докаже възраженията си срещу вземането, а ответникът – взискател в изпълнителното производство – да установи, че е налице вземането. По възражението на ищеца за унищожаемост на записите на заповед поради заплашване, съдът е съобразил, че доказателствената тежест е на ищеца да установи възражението си, че въз основа на записите на заповед задължение не е възникнало, като съставени при заплашване. Тъй като ищецът е поддържал, че липсва между страните каузално правоотношение, изпълнението на задълженията по което да е обезпечено със записите на заповед, няма задължение за ответника да доказва съществуване на вземане по каузална сделка, която да е обезпечена със записите на заповед. Когато длъжникът по запис на заповед е доказал съществуването на каузално правоотношение между него и кредитора и връзката на това каузално правоотношение със записа на заповед, тогава в тежест на ответника по иска – кредитор по каузалното правоотношение, съобразно правилото на чл. 127 ГПК(отм.), е да докаже съответно своето изпълняемо вземане – както съществуването му, така и размера му. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите на ВКС съдебни инстанции: Р.№103/24.06.2009 г. по т.д.№ 717/2008 г. ІІ ТО и Р.№119/08.07.2011 г. по т.д.№1160/2011 г. на ІІ ТО.
Като е разгледал възражението на ищеца срещу действител- ността на записите на заповед на основание унищожаемост, което е приел за неоснователно, и като е изложил, че при липса на твърдяно от ищеца каузално правоотношение, не е върху ответника тежестта да докаже такова правоотношение, в резултат на което е неоснователен искът по чл. 254 ГПК (отм.), въззивният съд не е решил въпроса за разпределението на доказателствената тежест в противоречие с установената съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1080 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 663/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Л. Г. П. – от [населено място] да плати на М. Л. Б. – от [населено място] 3000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: