3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 692
София, 29.09.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4283/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на И. Х. Ц. от [населено място], чрез адв. Г. Д. против определение от 07.05.2014 год. по гр.д. № 653/2013 год. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на адв.Д. като процесуален представител на И. Ц. за допълване на постановеното на 14.01.2014 год. по гр.д. №653/2013 год. на Софийския окръжен съд решение в частта за разноските чрез присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски в полза на И. Х. Ц..
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Според частния жалбоподател съдът неправилно е отхвърлил молбата като е приел, че разноските следва да се присъдят с оглед правилото на чл. 355,изр.1 ГПК след приключване на делбата с оглед стойността на дяловете, а не съгл. чл. 78 ГПК като не е взел предвид обстоятелството, че с въззивната жалба е въведен отделен спор относно годността на сградата, предмет на делбата. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново , с което направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени.
Ответникът по частната жалба Ц. Х. З. от [населено място] не взема становище .
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната жалбата е подадена в законоустановения срок , от страна, която има право интерес от обжалване и срещу съдебен акт – определение, което подлежи на обжалване по чл. 274,ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество , частната жалба е основателна.
Производството пред въззивната инстанция по гр.д. №653/2013 год. на Софийския окръжен съд е образувано по въззивна жалба от Ц. Х. З. , чрез адв. Р. С. срещу решението, постановено по гр.д. №1063/2012 год. на Ботевградския районен съд , с което е допуснато извършването на делба между И. Х. Ц. и Ц. Х. З. на недвижим имот, представляващ паянтова жилищна сграда, построена в поземлен имот , находящ се в землището на [населено място] , общ. П. , извън регулационния план на селото , с площ от 1200 кв.м. при квоти по 1/2 ид. част за всеки от съделителите. Основното оплакване във въззивата жалба е за липса на годен обект на делбата , доколкото сградата е подлежаща на премахване.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и с допълнително определение, предмет на обжалване с настоящата частна жалба, е оставил без уважение искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция в полза на ответника по жалбата. В тази връзка съдът е приел , че повдигнатия от въззивника спор за годността на жилищната сграда като предмет на делбата, не попада в хипотезата на чл. 343 ГПК , според която в делбеното производство могат да се правят оспорвания на произход, осиновявания , завещания, на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения като направените по повод тези оспорвания разноски подлежат на присъждане по реда на чл. 78 ГПК респ. / чл. 64, 65 ГПК / отм./ съгл. т.9 от ППВС №7/28.11.1973 год. на Пленума на ВС Доколкото спорът за годността на обекта, предмет на делбата, не попада в изрично предвидените от закона оспорвания, съдът е приел, че присъждането на разноски следва да стане съгл.чл. 355,изр.1 ГПК съобразно стойността на дяловете на съделителите. По тези съображения съдът е отказал присъждането на разноски по чл. 78 ГПК като е отхвърлил молбата за допълване на въззивното решение в частта за разноските.
Този извод на въззивния съд е неправилен.
Вярно е, че спорът относно наличието на годен обект на делбата не е от споровете , предвидени в разпоредбата на чл. 343 ГПК, които могат да бъдат разгледани в производството по делбата и при разрешаването на които разноски се присъждат по чл. 78 ГПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 355,изр.2 ГПК. Актуалната съдебна практика на ВКС обаче приема , че присъждането на разноските съобразно стойността на дяловете / чл. 355,ал.1 ГПК/ се извършва когато няма спор между страните – съделители относно съсобствеността и правата на съделителите в нея, както и относно способа на извършване на делбата. В случай, че такъв спор е налице и същият се пренася пред по- горна инстанция / въззивна и касационна/ , при приключване на тези производства разноските също се присъждат по общите правила съгл.чл. 78 ГПК./ В този смисъл определение № 373/02.07.2013 год. на ВКС по гр.д. №1242/2013 год. І г.о. , 255/09.10.2013 год. по гр.д. № 563/2012 год. на ВКС, І г.о, №83/24.04.2014 год. по гр.д. № 948/2012 год. на ВКС, ІІ г.о. , определение №252/11.07.2014 год. по ч. гр.д. №2024/2014 год. /.
В случая спорът относно годността на обекта за делба се отнася към спора дали е налице съсобственост, доколкото такава може да съществува само при наличие на физическия обект на съсобственост.С оглед на това направените пред въззивната инстанция разноски следва да се присъдят на осн.чл. 78 ГПК. Доколкото частният жалбоподател и ответник по въззивната жалба е направил разноски в размер на 800 лв., същите следва да бъдат присъдени. Обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което тези разноски бъдат присъдени.
Водим от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 07.05.2014 год. по гр.д. № 653/2013 год. на Софийски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ц. Х. З. от [населено място] да заплати на И. Х. Ц. от с. гр. разноски в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: