О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 03.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 430/2009 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. К. чрез неговия пълномощник адв. В. К. против решение № 1999 от 23.12.2008 г. по в.гр.д. № 2757/08 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 87 от 01.07.2008 г. по гр.д. № 4149/07 г. на Пловдивския районен съд, с което са осъдени И. И. Б., Н. И. Б. и С. Г. К. да предадат на [фирма]- [населено място], владението върху собствения на дружеството колесен багер, марка “Л.”, модел “А900В”, с фабричен № 308/2119, година на производство- 1987 г., цвят жълт, обем на кофата 09. куб. м.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Касаторът счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: към кой момент следва да се намира вещта в държане на ответника, за да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС, оставянето на вещта за съхранение на място, където са се намирали ответниците, основание ли е да се приеме, че са установили върху нея фактическа власт; може ли валидно да се придобие право на собственост чрез търг по глава 46 от ТЗ на движими вещи, които не са в патримониума на несъстоятелното дружество.; може ли купувач на такава вещ да противопостави права на нейния собственик. Позовава се на основанието на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с което сочи решения на ВКС, постановени при действието на ГПК/ отм./, както и на основанието по т.3, тъй като липсвала съдебна практика във връзка с ревандикация на движими вещи.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма]- [населено място] изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът [фирма]- [населено място] е станал собственик на вещта, която му е била възложена с издаденото от Окръжен съд Монтана на 24.02.2006 г. в производство по несъстоятелност на [фирма]- [населено място] постановление за възлагане. Синдикът на дружеството е извършил предаване на вещта на купувача на място, където тя се е съхранявала, но ответниците не са позволили извеждането й оттам. По този начин те са установили фактическа власт върху вещта, която по характер представлява държане. При липса на доказателства след тази датата държането да е преминало в друг субект, въззивният съд е направил извод, че ответниците упражняват фактическа власт върху нея, при това без правно основание.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по първия от поставените от касатора въпроси – оставянето на вещта за съхранение на място, където са се намирали ответниците, основание ли е да се приеме, че са установили фактическа власт върху нея. Решение № 277 от 05.06.1990 г. по гр.д. № 366/90 г. на ВКС и решение № 1796 от 03.06.1996 г. по гр.д. № 2657/95 г. на ВС, ІV г.о., на които се позовава касаторът, са неотносими към този въпрос. В него е акцентирано върху разликата между владение и държане, която е ирелевантна за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС. Поради това по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Следващият въпрос – към кой момент следва да се намира вещта в държане на ответника, за да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС, също не е разрешен от въззивния съд в противоречие със сочената от касатора съдебна практика. В решение № 415 от 14.04.2003 г. на ВКС, е прието, че когато не е установено владение от страна на ответника върху недвижимия имот – собственост на ищеца, ревандикационният иск не може да бъде уважен. В същия смисъл са и решение № 1042 от 09.10.2008 г. по гр.д. № 2978/07 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1120 от 03.11.2008 г. по гр.д. № 3104/08 г. на ВКС, ІV г.о., където е прието, че съдът следва да вземе предвид на основание чл. 188, ал.3 ГПК/отм./ и фактите, които са се осъществили след предявяване на иска. В случая въззивният съд е приел, че на 15.03.2006 г. ответниците са осуетили предаването на вещта на ищеца, като са я задържали на мястото, където е била оставена за съхранение и при липса на доказателства да е била предадена на трето лице, е заключил, че същата се намира във фактическата власт на ответниците, т.е. приел е, че няма новонастъпил факт, който до обоснове друг извод.
Необосновано е твърдението на касатора за противоречиво разрешаване на въпросите може ли валидно да се придобие право на собственост чрез търг по глава 46 от ТЗ на движими вещи, които не са в патримониума на несъстоятелното дружество и може ли купувач на такава вещ да противопостави права на нейния собственик. По тези въпроси касаторът не сочи съдебна практика.
Не са налице и предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Исковете за ревандикация на движими вещи не разкриват някаква специфика в сравнение с исковете за ревандикация на недвижими имоти, която да налага произнасяне на касационната инстанция относно предпоставките за уважаването им.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1999 от 23.12.2008 г. по в.гр.д. № 2757/08 г. на Пловдивския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: