О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 05.12.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 541 /2019 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. Х. И. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 593 от 12.03.2018 г., по гр.д.№ 2769/2017 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 1095 от 20.02.2017 г., по гр.д.№ 14 940/2014 г., са отхвърлени, като погасени по давност, предявените срещу В. С. И. обективно кумулативно съединени искове по чл. 534 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД общо за сумата 26 900 щатски долара, ведно със законната лихва, начиная от 01.10.2014 г. до окончателното й изплащане и в нейна тежест е възложена отговорността за деловодните разноски – дължимата по с/ка на Софийски апелативен съд държавна такса за въззивното производство от 2 508.70 лв. и адвокатски хонорар на адв. С.К., назначен за особен представител на ответника, в размер на 1 784.35 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че претендираното вземане, безспорна прието за неоснователно, поради настъпила погасителна давност, в предходно производство между същите страни, образувано по иск с правно основание по чл.422 ГПК, е погасено по давност и към момента на предявяване на осъдителния иска за менителнично неоснователно обогатяване.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано единствено с предпоставките на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради приетото от въззивния съд начало на погасителната давност в хипотезата на предявен иск по чл.534, ал.1 ГПК.
Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по искането за достъп до касация,излагайки подробни правни съображения за отсъствие на „очевидна неправилност” на атакувания съдебен акт по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови решението, предмет на подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед от 10. 11.2006 г. с падеж 19. 03. 2007 г.,издаден от ответника В. И., е редовен и действителен от формална страна и удостоверява възникнало за издателя му задължение за сумата от 26 900 щ.д., но правото на ищцата –приносител на съдебна защита, е погасено по давност – факт, установен с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 15777/12 г. на СГС, постановено по иск с правно основание по чл. 422, ал.1 ГПК. Изгубване възможността приносителят на менителничния ефект, да удовлетвори вземането си със специалния иск по чл.531 ТЗ, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, има за пряка правна последица възникване на правото на специалния осъдителен иск по чл.534, ал.1 ТЗ, какъвто е и предявеният в настоящето производство, при който самата ценна книга е достатъчна, за да се счете за доказано твърдяното в исковата молба неоснователно разместването на имуществено благо.
Поради изложеното и съобразявайки въведеното от ответника, чрез особения му представител адв.К., правопогасяващо възражение за давност, въззивната инстанция е извела краен правен извод, че считано от датата на погасяване правото на ищцата на пряк менителничен иск по чл.531 ТЗ, поставила началото на давностния срок по чл.534, ал.2 ТЗ, предявеният от И. на 01.10.2014 г. специален осъдителен иск по чл.534, ал.1 ТЗ е неоснователен, поради изтеклата на 19.03.2013 г. погасителна давност. Позовавайки се на източника на вземането, предмет на процеса по настоящето дело и този на претендираното в приключилото, с влязло в сила отхвърлително решение, производство по чл.422, ал.1 ГПК, въззивният съд е преценил, като лишен от основание в закона, довода на настоящия касатор, че с образуване на гр.д.№ 15777/2012 г. на СГС между същите страни е настъпил ефектът, разпореден от чл.115, б.”ж” ЗЗД. Като допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разрешение решаващият състав на Софийски апелативен съд е посочил неуважаването на иска по чл.422, ал.1 ГПК,в която хипотеза, започналата да тече давност би се счела за прекъсната.
С оглед приетата неоснователност на главния иск Софийски апелативен съд е отхвърлил и акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД, като неоснователна.
Решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Въпросите, свързани с приложение института на погасителната давност – конкретно чл.115 , ал.1, б.”ж” и чл.116, б.”б” ЗЗД, които са обусловили крайния изход на делото са значими, но разрешаването им от въззивния съд, изцяло съобразено с формираната съдебна практика, не обуславя правен извод за очевидна неправилност на постановения съдебен акт по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Съгласно чл.116, б.”б” ЗЗД течението на давностния срок се прекъсва с предявяване на иск или възражение, когато последното позволява осъществяване на граждански субективни права, като давността не се счита за прекъсната, ако искът за вземането, или възражението бъдат отхвърлени.Следователно прекъсване на давността е съществена материалноправна последица от предявяване на иска, с който се създава и процесуалното правоотношение, като не съществува спор в съдебната практика, че за прекъсване теченето на давностния срок по см. на чл.116, б. ”б” ЗЗД е необходимо този иск да има за предмет същото вземане, а не друго, в който см. е и произнасянето на Софийски апелативен съд.
Отделно е, че в случая позоваването на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, в същността си е оплакване за неговата неправилност, поради допуснато нарушение на закона и необоснованост на изградените фактически изводи, която не се идентифицира със самостоятелното и специфично основание за достъп до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК (ДВ бр.86/2017г.) Същото, според последователната практика на ВКС, е налице само, ако решаващият съд е приложил несъществуваща или отменена правна норма, и/или е приложил закона в неговия противоположен смисъл, нарушил е основополагащи правила на гражданското съдопроизводството и основани принципи на правовия ред в страната и/или е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика, в резултат на което се установява явна, ненуждаеща се от преценка по същество на ангажираните по делото доказателства, необоснованост на фактическите изводи, но не такъв е разглежданият случай. Нещо повече, аргументирайки поддържаното основание за селекция, касаторът дори не въвежда подобни доводи.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на назначения особен представител на ответника – адв.С.К. следва да се присъди, своевременно претендиранато от него адвокатско възнаграждение, което определено по реда на чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет,възлиза на сумата 1338 лв и е платимо от касатора.
Мотивиран от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 593 от 12.03.2018 г., по гр.д.№ 2769/2017 г.
ОСЪЖДА Х. Х. И. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] да заплати на адв.С. В. К. – САК, назначен за особен представител на В. С. И. от [населено място], сумата 1 338 лв.( хиляда триста тридесет и осем лева), адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: