О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София 07.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1738 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Б. Т. и В. Г. Т. чрез адв.И. И. против решение от 3.05.11г.по в.гр.дело № 13914/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 23.04.10г.по гр.дело № 27332/07г.на Софийски районен съд,31 състав.С него са отхвърлени предявените от Н. Б. Т. и В. Г. Т. срещу [фирма] искове по чл.33 ал.1 ЗЗД за унищожаване на договор за покупко- продажба на недвижим имот,находящ се в [населено място], [улица],съставляващ УПИ ХVІІІ-7 от кв.42 по плана на София,м.”ГГЦ Зона Б-17”с площ от 510 кв.м.,заедно с построените в него три паянтови едноетажни жилища, обективиран в нот.акт № 85/2007г.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Не е приложена съдебна практика.Излагат се и оплаквания за неправилност на решението.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба [фирма] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че като неподеляем съсобствен имот процесният е бил изнесен на публична продан на основание чл.288 ал.1 ГПК/отм./.С постановление за възлагане от 6.03.076г.е възложен на съделителя Н. Т. при максималната достигната цена на публичната продан – 301 450 лв.Преди това – на 5.03.07г.между Н. Т., В. Т. и С. К. е сключен договор с нотариална заверка на подписите,по силата на който К. да участва от тяхно име и за негова сметка в търга за публична продан на имота на [улица],на който Н. Т. е съсобственик с 1/6 ид.ч.Страните се споразумяли след приключване на търга С. К. да заплати по сметка на ЧСИ 301 450 лв,а на Н. Т. 67 140 лв.С нотариален акт № 85/29.03.07г.ищците са прехвърлили на ответника [фирма] собствеността на процесния недвижим имот за сумата 368 600 лв, която сума продавачите са заявили,че са получили напълно от купувача.По делото не се спори,че част от сумата – 67 140 лв е изплатена на Н. Т. съгласно уговореното с договора от 5.03.07г.При тези данни по делото е направен извод,че продажбата не е сключена при крайна нужда и при явно неизгодни условия.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда.Посоченият в изложението въпрос подлежи ли на унищожение договор за продажба,сключен при явно неизгодни условия и при крайна нужда се покрива с предмета на делото и не осъществява изискването на чл.280 ал.1 ГПК касаторът да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на настоящия спор.Вторият и третият въпроси : следва ли да се приеме,че договорът е сключен при явно неизгодни условия,когато имотът е продаден на цена три пъти по-ниска от действителната продажна цена и могат ли да бъдат приети за крайна нужда при продажба на имот,на цена значително по-ниска от действителната, тежкото здравословно състояние и липсата на средства за адекватно лечение,не е обусловили правните изводи на съда.В обжалваното решение е прието,че съделителят Т. е изкупил съсобствения имот след пазарна оценка на имота,извършена в хода на съдебното изпълнение и след наддаване,а здравословното състояние на ищците не е обсъждано в мотивите предвид извода,че сделката не е сключена при явно неизгодни условия.Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Отделен е въпросът,че касаторите не сочат практика на ВКС,в противоречие с която въззивният съд е разрешил правни въпроси от значение за изхода на спора.
Поставеният от касаторите процесуален въпрос налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила след като въззивната инстанция не е допуснала поисканите с жалбата гласни доказателства и съдебно-техническа експертиза за оценка на имота е разрешен от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 859 от 11.01.11г.по гр.дело № 1295/09г.на ІV г.о.;решение № 359 от 5.10.11г.по гр.дело № 1878/10г.на ІV г.о.; решение № 468 от 23.11.11г.по гр.дело № 1241/11г.на ІV г.о.; решение № 149 от 8.06.11г.по гр.дело № 1884/09г.на ІV г.о.; решение №893/29.12.2010 г. по гр.д.№111/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Прието е, че видовете доказателства, които могат да се представят пред въззивната инстанция са три, като първата от тях включва доказателства, които страните не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор. Досежно втората група е прието, че тя включва доказателства, които са нововъзникнали след подаване на жалбата, съответно след изтичането на срока за отговор, а третата група включва тези, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради допуснати от него процесуални нарушения.Въззивният съд се е съобразил с тази практика,като не е допуснал исканите с жалбата гласни доказателства,тъй като пред първата инстанция са разпитани свидетели за сочените обстоятелства,както и правилно е преценил,че не се налага назначаване на експертиза за пазарна оценка на имота,след като такава е извършена в хода на съдебното изпълнение.
Оплакванията за необоснованост и за съществени нарушения на процесуалния закон са относими към правилността на решението и подлежат на разглеждане при вече допусната касация,а не са основания за допускане на касационното обжалване.
С оглед на изложеното следва да се приеме,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1ГПК за допускане на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 3.05.11г.,постановено по в. гр.дело № 13914/10г.на Софийски градски съд по жалба на Н. Б. Т. и В. Г. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.