4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
С., 07.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.03.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 925/2010 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.278, във вр. с чл.274, ал.3 , т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] против въззивното определение на Софийски окръжен съд № 396 от 13.09.2010 год., по ч.т.д.№ 810/ 2010 год., с което е потвърдено разпореждане на Самоковския районен съд № 704 от 13.08.2010 год., постановено по ч.гр.д.№ 691/2010 год. и е отхвърлено изцяло заявлението на настоящия частен жалбоподател, както заявител, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК, във вр. с чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции и изпълнителен лист срещу Е. П. А. от [населено място] за сумата 8 604.87 лв., представляваща неизпълнено главно парично задължение по договор от 05.11.2003 год. за издаване на „EUROLINE” кредитна карта и за сумата 54.72 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.11.2003 год.-15.07.2010 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон.
В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, обосновавайки касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, касаторът поддържа, че доколкото в действащото законодателство отсъства легална законова дефиниция на понятието „извлечение от счетоводните книги”, то въпросът за редовността на същите, с оглед необходимите им реквизити, разрешен от въззивния съд се явява значим за крайния изход на делото материалноправен въпрос. Следователно обстоятелството, че поради възприетото от СОС разрешение, противоречи на константната практика на ВКС и на съдебната практика на съдилищата по същия, според страната, е достатъчно, за да бъде допусната частната касационна жалба до разглеждане по същество.
Като израз на визираното противоречие са посочени определения на ВКС : 0118/2009 год., по ч.т.д.№ 749/2008 год. на ІІ-ро т.о.; № 776/2009 год., по ч.т.д.№ 787/2009 год. на І-во т.о. и № 264/2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год., на І-во т.о..
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по силата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, във вр. с чл.413 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение Софийският окръжен съд е приел, че представеният със заявлението на частния жалбоподател документ –„ извлечение от сметката на картодържателя” не съдържа извадка от счетоводен регистър, или счетоводни регистри на банката, която да отразява какви по основание и размер задължения и на какви падежи е следвало да изпълни длъжника, за да се приеме, че по своята същност той притежава правната характеристика на „извлечение от счетоводните книги”, по см. на чл.417, т.2 ГПК и надлежно удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от кредитора вземане, обуславящо право на принудителното му изпълнение в полза на последния- арг. от чл.418, ал.2 ГПК.
Следователно преценени решаващите мотиви на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, позволят да се приеме, че поставеният от частния жалбоподател въпрос на материалното право, свеждащ се до изискуемите се за редовността на документа по чл. 417, т. 2 ГПК, реквизити и вложеното от законодателя съдържание в понятието „извлечение от счетоводните книги”, като обусловил решаващите мотиви на въззивното определение и чрез тях крайния изход на делото, попада в обхвата на чл. 280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Основателно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по посочения в изложението материалноправен въпрос е налице противоречива практика, вкл. и на ВКС, която освен в приложените съдебни актове е обективирана и в редица други, служебно известни на този състав на касационната инстанция, определения на ВКС,ТК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги следва да бъде изведен и от двете дадени в кумулативно единство основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно – дали е налице редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали от него се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане /чл. 418, ал. 2 ГПК/ по така посоченото основание.
Следователно, доколкото според визираната правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, то по съображения, черпени от изискванията на ЗСч за редовното им водене, те трябва да регистрират счетоводните операции в съответния им хронологичен ред.
Затова, както правилно е приел въззивният съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на картодържателя на съответната кредитна карта към банката – данни за договора и за произхода на сумете формиращи претендираното задължения- теглене пари в брой, плащане при търговец, такси и пр., т.е. достатъчно информация както за претендираното вземане, така и за неговата ликвидност и изискуемост.
Това от своя страна означава, че извлечението от сметката на картодържателя на кредитна карта трябва да съдържат и данни и откога длъжникът е изпаднал в забава, за да се счете, че се е сбъднало посоченото в договора условие и вземането на кредитора е станало изискуемо.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС,ТК споделя изцяло, като основано на закона застъпеното в определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, II т. о., становище, съответстващо и на служебно известните на същия съдебен състав определения: № 461/2010 год., по ч.т.д.№ 272/2010 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС; № 162 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. о. и № 332/2009 год. на ВКС, І т.о. № 426 от 16.07.2009 год., по ч.т.д.№ 332/2009 год., на които и СОС се е позовал, че „извлечение от счетоводните книги на банките” представлява всеки документ, който, макар и да не носи това наименование съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри. За да бъде, обаче, редовен документ по смисъла на чл.417, т. 2 ГПК, е необходимо същият да е издаден от компетентен орган и да съдържа достатъчно информация за претендираното вземане – длъжник, основание за възникването му, размер на главница, размер и период на лихвата, т.е. да удостоверява ликвидността/ установено безспорно основание и размер/ и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане, а това в случая не е налице.
В представеното по делото извлечение не е ясно конкретно какви по основание и размер задължения и на какви падежи е следвало да изпълни картодържателят, поради което липсва основание да се приеме, че условията по чл.15 от ОУ за издаване и използване на карта „Euroline” са настъпили и вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо.
Изискването на законодателя за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и това е рамката на обсега на осъществяваната съдебна проверка. За да изпълни съдът това си задължение, заявителят трябва да представи данни за настъпване падежа на вземането в неговата цялост, респ. , че то е предсрочно изискуемо и като е съобразил горното въззивният съд правилно е приложил закона.
Що се отнася до основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, то същото въобще не е аргументирано. Частният жалбоподател не е посочил задължителна съдебна практика по см. на т.2 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, на която възприетото от въззивния съд разрешение на конкретния поставен като значим правен въпрос да противоречи, а това изключва и подробното му обсъждане.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в съдебната практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК определенията на съдилищата не се включват- арг. от т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски окръжен съд № 396 от 13.09.2010 год., постановено по ч. гр. д.№ 810/ 2010 год., по описа на с.с..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение на Софийски окръжен съд № 396 от 13.09.2010 год., по ч.т.д.№ 810/2010 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: