О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
София, 09.10.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1213/2017 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
С въззивно решение № 7633/20.10.2016 г., постановено по гр. д. № 6720/2016 год. на Софийски градски съд е обeзсилено като недопустимо решение № ІІ-71-160 от 25.02.2016г., постановено по гр.д. № 39 975/15 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на Г. К. Б. сумата над 25 844 лв. до присъдения размер от 29 204 лв., ведно със законната лихва от 10.03.2015 г., представляваща обезщетение по чл.234 от ЗМВР, и отменено в останалата част, с която предявеният иск е уважен за сумата от 25 844 лв., както и в частта, с която е ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски над сумата от 1 305 лв. и в полза на полза на Софийски районен съд държавна такса над сумата от 1 034 лв., вместо което предявеният от Г. К. Б. срещу Министерство на вътрешните работи иск с правно основание чл.234 от ЗМВР за заплащане на осемнадесетмесечно обезщетение в размер на 25 804 лв., е отхвърлен като погасен чрез плащане и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1 400 лв., разноски за въззивната инстанция.
С определение № 466 от 11.01.2017г. по гр. д. № 6720/2016г. е оставена без уважение молбата на Г. К. Б. за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба с вх. № 155433/ 01.12.2016 г. от Г. К. Б., чрез адв. Ив. Г.. Касаторът релевира оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
В изложението си по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, съдържащо се в жалбата, касаторът поддържа наличието на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1./ „Съставлява ли изменение на иска ако в хода на съдебното първоинстанционно производство след изготвяне на доклада по реда на чл. 146 ГПК ответната страна представи удостоверение, от което се установи освен броя на прослужените години по чл. 235, ал.1 ЗМВР и години трудов стаж, приравнени на първа категория труд, следствие на което ищецът е узнал, че в негова полза е възникнало материално право на обезщетение в конкретния размер?“, 2./ „Следва ли въззивната инстанция да отмени първоинстанционния съдебен акт и да отхвърли исковата претенция в тази част, вземайки предвид че след приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване ответникът е признал част от иска като е платил част от претендираната сума?“. Позовава се на решение № 59 от 27.04.2015г. по гр. д. № 4647/2014г. на ВКС, III г.о., и решение № 55 от 27.04.2015г. по гр. д. № 5558/2014г. на ВКС, I г.о., по първия въпрос и на решение № 290 от 07.08.2012г. по гр. д. № 1225/2010г. на ВКС, II г.о. по втория. Поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Следва ли да се възлагат на ищеца разноски след като ответникът е признал иска и с процесуалното си поведение е станал причина за завеждане на делото?“.
Срещу определение № 466 от 11.01.2017г. по гр. д. № 6720/2016г. е постъпила частна жалба от адв. И. Г. в качеството му на процесуален представител на Г. К. Б.. Навеждат се оплаквания за неговата нищожност, недопустимост и неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. С определение № 92 от 28.03.2017г. по ч.гр.д.№1212/2017г. на ВКС, ІІІ ГО, тази частна жалба е присъединена за разглеждане в настоящото производство съвместно с посочената по-горе касационна жалба.
Ответната страна Министерство на вътрешните работи не изразява становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. За да се произнесе по сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, ВКС съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 234, ал. 1 ЗМВР.
Въззивният съд е приел за безспорно, че със заповед № 8121К от 22.01.2015 г., издадена от Министерство на вътрешните работи, връчена на ищеца на 27.01.2015г., е прекратено служебното правоотношение между страните, поради придобиване право на пенсия при условията на чл.69 от КСО от ищеца, като е разпоредено на служителя да се изплатят обезщетения по чл.234 от ЗМВР; че ищецът е получил брутно трудово възнаграждение за последните 6 месеца в размер на 8 252.29 лв. и нетно такова в размер на 7 427.06 лв.
Във връзка с проверката за допустимост на обжалваното пред него решение, въззивният съд е констатирал, че с исковата молба ищецът е претендирал заплащането на обезщетение за 18 месеца, а с последваща молба за изменение на иска същият претендира не само изменение на размера на предявения иск, но и изменение на обстоятелствената част, като се претендира обезщетение за 20 месеца. Счел е, че това искане по съществото си представлявало предявяване на нов иск и било недопустимо, поради което постановеното решение в тази част следвало да се обезсили. В тази връзка обосновал, че съгласно разпоредбата на чл.214 от ГПК е допустимо в първото заседание за разглеждане на делото ищецът да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно, като може също, без да измени основанието, да измени своето искане, а до приключване на съдебното дирене в първата инстанция може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно, но не и едновременно да измени основанието и искането си.
Относно заявената претенция в останалата част за сумата от 25 844 лв. съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 234, ал.1 ЗМВР, в редакцията й към момента на прекратяване на процесното служебно правоотношение, според която при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, като съобразно чл. 235 ЗМВР при определяне на обезщетението се вземат предвид прослужените години като държавен служител, офицер или сержант в МВР, а извън случаите по ал. 1 при прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране за държавните служители от МВР, прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1, размерът на обезщетението се определя от сбора от прослужените години по ал. 1 и годините на приравнен трудов стаж към първа категория. Като съобразил събраните по делото доказателства въззивният съд счел за установено, че ответникът е заплатил претендираната от ищеца сума с платежно нареждане от 15.02.2016 г., поради което предявеният иск се явява погасен чрез плащане.
Уредбата на касационното обжалване като селективно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същевременно касаторът следва да обоснове и наличието на поддържаната специфична предпоставка – дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната за съдилищата практика – чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като в този случай следва да се позове на конкретни съдебни актове от обхвата на тази практика / Постановления на Пленума или Тълкувателни решения на ВКС, решения по чл.290 ГПК, определения по чл.274 ал.3 ГПК/ и обоснове в какво се състои твърдяното противоречие; дали правният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК, в който случай следва да се позове на влезли в сила съдебни актове от обхвата на казуалната практика и обоснове твърдяното противоречие; дали разрешеният от съда правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като в този случай касаторът следва да обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за промяна в създадената съдебна практика, и то, когато тази промяна се налага поради неточното тълкуване на дадена правна норма, довело до тази практика; или когато се налага осъвременяване на съдебната практика поради настъпило изменение в законодателството и обществените условия.
Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната невалидност или недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение. В конкретния случай не се установява твърдяната нищожност и недопустимост на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, ясно и разбираемо е и съдържа произнасяне по заявеното искане.
Положителния извод за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт налага изследване на предпоставките за допустимост на касационното обжалване.
Първият формулиран въпрос, относим към приложението на чл.214 ГПК, представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Налице е и поддържаната допълнителна предпоставка. Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с правното разрешение, дадено с приложените от касатора № 59 от 27.04.2015г. по гр. д. № 4647/2014г. на ВКС, III г.о., и решение № 55 от 27.04.2015г. по гр. д. № 5558/2014г. на ВКС, I г.о. поради това се обосновава извод, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение.
Правно разрешен и обуславящ решаващите изводи на съда е и вторият, поставен от касатора въпрос, относим към приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК. По отношение на този въпрос обаче не се установява наличието на поддържаното допълнително основание. Поставеният процесуалноправен въпрос с обжалваното решение е разрешен в съответствие с постоянната съдебна практика, в това число задължителна такава, обективирана и в посочения от касатора съдебен акт, според която, решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. ( В този смисъл и :Решение № 117 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 20/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 178 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 984/2010 г., III г. о., ГК и др.)
Третият въпросна касатора не е от естество да обоснове извод за наличие на общо основание по смисъла на чл.280 ГПК. Същият касае частта от въззивното решение в частта за разноските, имаща характер на определение, и е привързано към оплакванията, относими към обжалваното определение по чл. 248 ГПК, релевирани в присъединената към настоящото производство частна жалба. Поради връзката на обусловеност на спора за разноските от изхода на делото по основния материалноправен спор между страните, по този въпрос съдът ще се произнесе с окончателния си съдебен акт.
В обобщение – налице са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решениe единствено в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 7633 от 20.10.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.
№ 6720/2016г. В ЧАСТТА, с която е обeзсилено като недопустимо решение № ІІ-71-160 от 25.02.2016г., постановено по гр.д. № 39 975/15 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на Г. К. Б. сумата над 25 844 лв. до присъдения размер от 29 204 лв., ведно със законната лихва от 10.03.2015 г., представляваща обезщетение по чл.234 от ЗМВР.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 7633 от 20.10.2016г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.
№ 6720/2016г. в останалата му част.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване на открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: